ПСИХОЛОГ, ФАМИЛЕН КОНСУЛТАНТ, ПСИХОТЕРАПЕВТ
Какво представлява емоционалното разстройство?
От една страна това е отклонение от нормата, а от друга водят до нарушение на социалните контакти на детето. Емоционалното разстройство е сходно с неврозите на възрастните, но има и редица особености, които го отличават от тях. Докато при възрастните неврозите се срещат повече при жените, отколкото при мъжете, то емоционалните разстройства в детска възраст се срещат с приблизително еднаква честота и при двата пола. Честотата на емоционалните разстройства при момичетата незначително превишават тези при момчетата и едва в горната училищна възраст тяхното пропорционално отношение започва да се приближава до това при възрастните. Могат да се отбележат някои интересни аспекти на емоционалните разстройства, които имат възрастова специфика, значението на които още не е достатъчно добре изяснено. Например фобия от животни (зоофобия) практически винаги има в детството. Напротив агарофобията (страх от открити пространства) много рядко се среща при децата. Социалните фобии (например страх от среща с хора) най-често се развива при преходните възрасти, но много рядко се забелязва в началните му етапи. Така също и депресивните състояния в тази форма, в която те обикновено съществуват при възрастните, много рядко се срещат при децата преди пубертета, въпреки че усещането за страдание и нещастие да са обикновени симптоми в детството. До настъпването на преходната възраст също са много редки случаите на самоубийство. Съответно и опитите за самоубийство при децата са значително по-редки отколкото при възрастните. Макар и някои деца с емоционални разстройства
като пораснат да стават невротични възрастни, това не е задължително. Като цяло процесът на развитие на децата с емоционални разстройства е с добри прогнози. Но макар и значително по-малко на брой децата, при които емоционалните разстройства се запазва и в живота на възрастния човек и тези проблеми практически винаги ще носят невротичен или депресивен характер.
Децата с емоционални разстройства са много тревожни, страхливи, нерешителни, срамежливи. Когато се разделят с родителите, с близки възрастни, те могат да преживеят сериозен страх от определени обекти и събития, да не успяват да създадат трайни емоционални контакти с възрастни и връстници. Те плачат по-често и то без причина, имат чести емоционални изблици, изпадат често в тъжно
настроение, не успяват да се адаптират към нова среда и непознати хора или обратното прилепват се твърде бързо към непознати (особено деца, отглеждани в заведения), не изпитват нужда от значим възрастен, имат затруднения в концентрацията и устойчивостта на вниманието, гризат ноктите си, не спят спокойно и др.
Какво предразполага емоционално разстройство?
Склонността към емоционално разстройство в известна степен се обуславя от влиянието на генетически фактори, но това влияние е особено силно тогава, когато у детето се откриват тежки и продължителни емоционални разстройства. Върху възникването на емоционални разстройства
оказват влияние бързодействащи стресогенни влияния от обкръжаващата среда. Сред обстоятелствата, водещи до емоционални нарушения, не бихме могли да отделим някакъв тип условия на семеен живот или детско-родителски отношения. Обаче строгите ограничения от страна на родителите и хиперпротикцията са често фактори, играещи важна роля за възникването им.
Какво прдставлява поведенческо разстройство в детството и юношеството?
Много термини са използвани за класифициране на деца, които проявяват екстремни или неприемливи поведенчески проблеми. Тези деца изостават в социалното си развитие от своите възрастници и често са изолирани от другите, както поради това, че са се оттеглили от контакти с тях, така и поради агресивното си поведение с другите. Поведенческото разстройство е резултат от постоянни отрицателни социални взаимоотношения между детето и обкръжението. Поведенческото разстройство като цяло се състои от четири групи от събития, включващи поведенческо разстройство, оттегляне поради тревожност, незрялост и социализирана агресия. Децата с поведенческо разстройство редовно нарушават личните или обществените права на другите и базисните очаквания на обществото.
Каква е диагнозата?
Дете бива диагностицирано с разстройство с противопоставяне и предизвикателство, когато започне да проявява признаци на враждебност и непокорство за поне 6 месеца. Това разстройство може да започне по-рано в предучилищна възраст, докато поведенческото разстройство обикновено се появява при по-големи деца. Разстройството с противопоставяне и предизвикателство и поведенческото разстройство не са едновременно появяващи се явления.
Какви са признаците на поведенческо разстройство?
Колко често се появява поведенческо разстройство?
Поведенческите разстройства засягат от 1% до 4% от 9 до 17 годишните, в зависимост от това как точно е дефинирано разстройството. Разстройството като че ли е по-често срещно при момчетата, отколкото при момичетата, и се среща повече в градовете, отколкото в слабо населените региони.
Кой е в риск от развиване на поведенческо разстройство?
Изследванията показват, че някои случаи на поведенческо разстройство започват в ранното детство, често в предучилищната възраст. Всъщност, някои бебета, които са специфично нервни, като че ли са в риск от отключване на поведенческо.
Источник:интернет