Периоди на детската възраст

От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен човек, то преминава през определени стадии или периоди на детската възраст.Този процес се характеризира с промени в морфологичните и физиологичните характеристики, поведението, битовата и социалната среда на детето, както и в болестните процеси, които могат да липсват или да доминират през определен възрастов период. Винаги трябва да се конкретизира за кой възрастов период от детството става въпрос. Естествено, между отделните периоди на развитието не може да се прекара строга граница, но за удобство на практиката и съгласно традициите на българската педиатрия, онтогенетичното (индивидуалното) развитие на детето може да се подраздели на следните ос­новни периоди, което се основава върху морфологичните и функционалните особености на детския организъм и върху условията на средата, в която детето живее и се развива:
1. Период на вътреутробно развитие с два основни подпериода: ембрионален - до 3-я лунарен месец и фетален - от 3-я до 10-я лунарен месец.
2. Период на новороденото (от раждането до края на 28-ия ден).
3. Кърмачески период (от края на 1-ия до края на 12-ия месец).
4. Период на ранното детство или яслена възраст (от 1 до 3 години).
5. Предучилищен период (от 3 до 6 години).
6. Училищен период със следните подпериоди:
а. ранна училищна възраст - от 6 до 11 години,
б. средна - от 11 до 14 години,
в. юношеска - от 14 до 18 години.
Някои автори приемат, че юношеската възраст има по-широк обхват - започва между десетата и единадесетата година и приключва към 20 - 21 годишна възраст. Основанията за разпростирането на юношеската възраст върху цяло едно десетилетие са биологичните, психологични, социални, средови и правни промени, които нас­тъпват през и в края на този възрастов период.
Вътреутробното развитие започва от момента на зачатието и приключва с раждането. Неговата продължителност е 280 + 14 дни. Развитието на плода пре­минава през два главни подпериода:
1. ембрионален - до третия лунарен месец, през който се извършва органогенезата на плода. Въздействието на тератогенни фактори през този период води до развитието на ембриопатии - груби анатомични пороци и тежки дисплазии.
2. фетален - от края на третия лунарен месец до раждането, през който органите нарастват по размери и тегло и се диференцират функционално. Неблагоприятните фактори мо­гат да доведат до задържане в растежа (хипоплазии) или нарушение в диференциацията (дисплазии).
С прерязването на пъпната връв започва извънутробния етап на развитие­то или периодът на детската възраст в истинския смисъл на термина.
Периодът на новороденото или неонаталният период започва от първото вдишване на новороденото и продължава до 28-я ден. Това е период на адаптация към новите условия на извънутробния живот. Преходът към самостоятелно извънутробно съществуване се характеризира с настъпването на редица съществени морфологични, функционални и биохимични промени, известни като синдром на адаптация.Установява се белодробното дишане, включва се малкия кръг на кръвообращението, затваря се артериалния проток, закърняват пъпните съдове, установява се самостоятелна, но несъвършена терморегулация и т.н. Периодът се характеризира с незрелостта на всички органи и системи, особено на ЦНС. Новороденото се ражда само с безусловни рефлекси (сукателен, гълтателен и т.п.) и почти през цялото денонощие, с изключение на времето за хранене, спи. То бързо увеличава телесната си маса с около 800 - 1000 g., което предполага голяма активност на обменните процеси и функционално пренапрежение на храносмилателната система. Кърмата е най-физиологичната храна за новороденото. Имунната система също е  незряла – Ig G са насипно преминалите през плацентата майчини имуноглобулини, а Ig М и Ig А, които не преминават през плацентарната бариера, не се установяват. Наличието им говори за преждевременен синтез в резултат на вътреутробна антигенна стимулация и следователно за наличието на антенатална инфекция. Повечето от неспецифичните защитни механизми са налице и функционират.
В тази възраст патологията се характеризира главно с вродените малформации и родовия травматизъм, вътреутробната асфиксия и вродените инфекции, хемолитичната и хеморагична болести на новороденото, неонаталния сепсис, като израз на незрялата защита и склонността за генерализация на инфекциозните процеси. Детската смъртност е най-голяма през неонаталния период.
Неустойчивото равновесие, в което се намират всички основни функции на новороденото, изисква за отглеждането му специални грижи.
Кърмачески период. Той започва от края на първия месец и завършва ус­ловно до края на първата година. Самото название показва, че в този период най-интимния контакт с майката се осъществява чрез кърменето. Основните процеси на адаптация към извънутробния живот вече са завършени. Това е периодът на най-интензивно физическо, нервно-психическо, моторно и интелектуално развитие в живота на човека.В края на първата година кърмачето утроява телесната си маса, увеличава ръста си с 24-25 см, обиколката на главата - с 11-12 см, променят се телесните пропорции и се доближават до те­зи на възрастния за сметка на удължаването на крайниците, поникват първите 6 - 8 зъба, научава се да разбира и да изговаря няколко десетки думи и т.н.
Имунологичната незрелост е друга основна биологична характеристика на детето, проявена най-силно в кърмаческия период. Пасивният имунитет, осигуряван от пасивно преминалите майчини антитела, се изчерпва в края на 3 - 4 месец, а производството на собствени, макар и да нараства, е недостатъчно. Тези особености определят в голяма степен кърмаческата патология. През първите месеци от живота си кърмачето практически не боледува от някои вирусни инфекции (морбили, рубеола, варицела и др.), защитено от майчините антитела, но инфекциозната заболеваемост в този период е най-висока - засегнати са най-често дихателната и храносмилателната системи. Пневмониите протичат по-тежко и с най-висок леталитет в сравнение с останалите възрастови периоди, а острите храносмилателни разстройства бързо и лесно водят до тежки дехидратационни състояния.
През кърмаческия период продължават да се проявяват вродените аномалии - структурни и на обмяната на веществата, антенатално и интранатално обусловените заболявания (вродени кардиопатии, вродени инфекции, родов травматизъм). Кърмаческата детска смъртност продължава да е висока в сравнение с другите периоди на детството. През този период започват и се провеждат голям брой профилактични имунизации.
Съществено се променя и начинът на хранене на детето - след 4 - 5 месец започва въвеждането на кърмачески храни на немлечна основа и в края на периода храненето на детето е много по-близко до това на голямото дете. Интензивният растеж налага особени изисквания към храната на кърмачето.
Изключително важна с ролята на детската консултация, чиято основна зада­ча е да осигури правилното физическо и нервно-психическо развитие на детето в този период.
Периодът на ранната детска възраст (1 - 3 г) се характеризира с бързото усъвършенстване на двигателните функции и активността на детето, говора и психиката, разширяват се социалните му контакти и познавателните възможности. Темповете на растеж намаляват, но остават относително високи. Голямата фонтанела се затваря и приключва прорязването на млечните зъби. Настъпва стабилизиране на функциите на всички органи и системи, което се отразява благоприятно върху заболеваемостта. До края на периода в общи линии приключва съзряването на имунната система.
Възможността за самостоятелно придвижване, любознателността и навикът всички предмети да се поставят в устата са причина за увеличаване на травмите, нещастните случаи (аспирация на чужди тела, изгаряния и др.) и отравянията в тази възраст. Зачестяват някои остри заразни заболявания (морбили, рубеола, варицела), но те се срещат все по-рядко поради масовите имунизации срещу повечето от тях.
Игрите заемат все по-голямо място и стават важен фактор за възпитанието и изграждането на полезни навици. В тази възраст настъпва самоконтрола над тазовите резервоари.
Предучилищна възраст (3 – 6 г). Темповете на растеж и съзряване спадат постепенно, но в тази възраст се наблюдава първото физиологично издължа­ване за сметка на крайниците. В края на периода започва смяната на млечните зъби с постоянни. Храненето практически не се отличава от храненето на възрастния. Това е период на интензивно интелектуално развитие и усложняване на трудовата деятелност. Към петата година децата вече свободно говорят на майчиния си език, ползвайки правилно основните граматични категории. Проявяват се и търсят утвърждаване индивидуални черти от характера на детето, което задължително трябва да се отчита във възпитателния процес и активното обучение, започващо в края на периода. Това е възрастта на огромното любопитство и на въпросите към възрастните.
Инфекциозните заболявания все още са най-чести, но протичат по-доброкачествено. Зачестяват детските алергози, болестите на съединителната тъкан, хемобластозите, уличният травматизъм, който е и най-честата причина за смърт в тази възраст.
Училищната възраст (6 – 14 г) се ха­рактеризира с относително по-бавно, но устойчиво развитие и растеж, които фактически доближават детето до възрастния. Интензивно развитие търпи мускуло-скелетната система и пропорциите на тялото почти се доближават до тези на възрастния. Млечните зъби се заменят от постоянните. Умствените възможности нарастват значително. Училищното обучение дисциплинира децата, стимулира тяхната самостоятелност и воля, разширява кръга на интересите. Най-важната физиологична промяна, която настъпва в края на периода е пубертетът, който наред с морфологичните и функционални промени се характеризира със значителен растежен тласък - само за една година децата могат да израснат с повече от 10 - 15 см. Половото осъзнаване определя някои нови черти в поведението на децата и прави тази възраст опасна и критична за бъдещия живот на индивида. Зачестяват конфликтите между деца и родители в семейството.
Юношеската възраст (адолесцентна възраст) е един преходен пери­од от детската към зрялата възраст, който включва цяло едно десетилетие (11-21 г). Повечето автори приемат, че началото на този период е непосредствено преди пубертета и го подразделят на ранна юношеска възраст - 11-14 години, средна - 15-17 години и късна - 18-21 години. Дали юношеството завършва на 18 или на 21 години зависи не толкова от завършването на биологичните промени, колкото от законодателството на различните страни с оглед издаване на личен паспорт, придобиване право на гласуване и други правни обстоятелства. Акцелерацията през нашия век накара повечето държави в света да свалят границата на зрелостта от 21 на 18 години.