Потребности

Йерархия на базовите потребности

Ейбрахам Маслоу

Ейбрахам Маслоу има изключително интересна биография, пред вид разсъжденията му относно мотивацията. Той е роден в бедно семейство, родителите му са руски емигранти, необразовани хора. Маслоу е роден на 1 април 1908г. в Ню Йорк, Бруклин той е първото от седемте деца, изживява лошо детство дори той самия пише:

„Цяло чудо е, че при детството, което имах, не съм психотичен. Бях малко еврейче в не – еврейски квартал. Нещо равносилно на това да си първото негърче, записано да учи в училище само за бели деца. Бях изолиран и нещастен.

Израснах в библиотека сред книги и без приятели. Както майка ми така и баща ми бяха не образовани. Баща ми искаше да стана адвокат…

Опитах в юридическия факултет за две седмици. Сетне, една вечер се върнах у дома при бедния си баща… и му казах, че искам да уча да уча всичко. Беше необразован и не можеше да проумее моята страст към науката, но беше добър човек.”

Ейбрахам Маслоу представя една теория на мотивацията, която се гради основно на няколко базови потребности, които могат да се представят в пирамидален вид, но с уговорката, че това не е фиксирано и неизменно.

Тези потребности (нужди) най – общо са следните: потребност от физиологично задоволяване; потребност от сигурност; потребност от любов и принадлежност; потребност от оценка (самооценка) и на края стои себеактуализиращата се личност.

Изброените потребности, стоят в една пирамидална структура, защото те взаимно се определят и надграждат. Всяка от тях е предпоставка за възникването на другата. Причината, е че не задоволяването на една от базовите нужди насочва цялото внимание към това тя да бъде задоволена, човек в такъв случай не е склонен да мисли за по – висши занимания неговият живот в този момент е изцяло ангажиран и насочен към една единствена цел, като например набавянето на хляб. Едва, след като тази цел бъде постигната тя става маловажна и незначителна дори на нея много често човек е склонен да гледа с насмешка, но едва чак тогава вниманието се насочва към по висшата цел.

         Тази пирамидална структура не е неизменима, това не означава, че при повторната заплаха от неудовлетворението на някаква потребност личността би следвало да се върне в онова положение в което той е бил в началото. В такива случаи човек е много по устойчив и дори може да се откаже с ясно съзнание от възникналата конкретна нужда в името на по висшата потребност.

Но въпреки това авторът приема, че патологичното поведение се определя от степента на удовлетвореност на базовите потребности. Субектът е много по устойчив към психични отклонения, когато базовите му нужди са били относително задоволявани в ранна детска възраст, с изграждането на индивидът, като личност

Не засищането на тези основни потребности води много често до болестни състояния и до не хармоничното развитие на физическите и психически качества у човека. Произхода на патологията отбелязва Маслоу е „ заплахата от осуетяване или действителното осуетяване на удовлетворяването на базовите потребности и себеактуализирането на организма ”. Като се има пред вид това е добре да се направи уговорката, че заплахата от осуетяването не водят неизбежно до психични разстройства, тъй като един човек, който е засищал своите базови потребности в дълъг период от време той става много по устойчив към изменения на статуквото.

Маслоу отбелязва, че относителното задоволяване на очертаните от него потребности водят до себеактуализация. Това лесно може да доведе до мисълта, че е достигната пределната точка в мотивациония процес и до някъде подобни мисли имат основания.

Себеактолизацията в същност не е достигане на възможния предел тя просто изнася мотивацията на по – висш етап когато тя става, несъзнавана от само себе си . Това Маслоу определя като парадокса „да се опитваш да не се опитваш”, като доказателство за тази си теза той цитира една мисъл на Лао Дзъ:

„когато си свободен от всичко желано и жадувано, тогава ще те движи собствения ти импулс, без дори да знаеш, че се движиш” това авторът определя, като едно експресивно не целево поведение.