2. При какви обстоятелства?

3.Как се справя с проблемите детето?

4.Как се проявява проблемът, при какви обстоятелства, какви факти се свързват с влошаване и подобрение?

И още въпроси свързани с бременност, раждане и развитие на детето.

За съжаление тъй като пасивно-агресивното поведение е подсъзна­телно мотивирано, детето не може да осъзнае, че използва това съпротивляващо се, спъващо поведение, за да освободи насъбралия се у него гняв и да разстрои родителите си или учителите. Доста деца използват ПА, за да изразят гнева си, като получават по-ниски оценки от тези, на които са способни. Тяхното отношение прилича на това: „Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.”.

Колкото повече родителите се объркват и разстройват (което е и подсъз­нателната цел на всичко това), толкова повече се влошава положението.

Важно е отново да подчертая, че детето не постъп­ва съзнателно или целенасочено, за да разгневи автори­тетните фигури. Действията му са част от един несъзна­телен процес, за който то не си дава сметка и към който е било тласнато посредством „капана на наказанието”.

Причините  за пасивно - агресивното поведение е обширна тема, но най важното, което мога да препоръчам в случая, е да спрете да се гневите явно и да намерите по деликатен начин да разговаряте с детето и да потърсите причината за този му несъзнателен "протест". Разговори с благ тон и много разбиране.  Опитайте да се справите сами, но ако до две седмици няма положителен резултат, непременно ползвайте услуга на детски психолог.  Понякога с няколко консултации има положително излизане от проблема.

И като край на писмото ми искам да Ви кажа да не си вменявате вина. Разбира се, че сте добър родител. Никога не можем да бъдем перфектни в поведението си с близките и децата си, особено към децата. Искаме да им дадем и да ги научим на най-доброто. Понякога обаче, има независещи от нас фактори в социалното ни обкръжение, които изострят емоциите ни и ни карат да реагираме малко по- импулсивно.

Освен това, най-малко факта, че търсите помощ от специалист, говори, че сте загрижена за изхода от ситуацията, което само по себе си ви прави най-добрата майка.

Здравейте,
Посоката, в която работя с моите клиенти е строго индивидуална, именно поради уникалността на всеки човек, като личност и проблематика. Работя с възрастни и с деца. Практиката ме е научила, че човекът с неговия си проблем е важен независимо от възрастта. Дори и детето на 2 години с проблема например с новороденото си братче или сестриче не е за омаловажаване. Така, че уверявам Ви, подхождам изключително сериозно и отговорно към всеки човек, който се нуждае от помощта ми, независимо от възрастта, вероизповеданието, образованието или каквото и да е друго.
Работя само след предварително уговорена среща по телефона защото практикувам на два адреса и може да се получи разминаване ако няма уговорка.
Първоначалната среща е опознавателна с цел запознаване с проблема и част от личността Ви. Може да се наложи да направим диагностика (тестова), за проверка на емоционалното ви състояние. На същата тази първа среща уточняваме, дали се нуждаете от последващи виждания или не е необходимо. Цената на първата среща е 25лв. с продължителност между 60 и 90мин.
Искам да отбележа, че посоченото време е приблизително и дори и да се удължи сесията, не се заплаща повече. Важното за мен е НЕ да "звънне часовника" и ние да нямаме резултат, а да поработим до тогава, докато получим такъв.
В случай на допълнителни консултации, честотата им на провеждане зависи от всеки индивидуален случай! Стандартната такава е една сесия седмично с цена 20лв.!  В случай на нужда, честотата на сесиите може да бъде 2 и повече седмично тогава има още отстъпка от цената.Средната продължителност на терапията варира между 6-24 сесии. Когато е нужно, терапията може да продължи дългосрочно.

Здравейте,
моля ви за съвет. Имам син, който е ученик в първи клас. В началото на тази година се наложи да смени училището и оттогава има проблеми в новото училище. На децата им е трудно да го приемат, често го бият по време на междучасията и на занималнята.
Когато разговаряме с учителите, те казват, че има вина и в него, защото той дразни децата. Когато разговаряме вкъщи с него, и му казваме, че боя не е решение на проблемите, и когато някой го дразни не бива да отговоря с бой, неговият отговор е, че всички така му отговарят на него, затова и той така прави.
Мисля, че имаме нужда от помощ, защото разговорите у дома явно не са достатъчни. Просто проблема е, че той не може да намери общ език с децата, казва, че няма приятели.
Моля за съвет, как да постъпим.

Здравейте г-жо, причините за нежелателните емоционални проблеми при децата могат да бъдат от различно естество. Като начало искам да кажа, че всяка една промяна при децата води до стрес. В случая преминаване от етапа на детската градинка към ученичеството е една важна и неизбежна промяна в живота на детето, с която трябва да се справи както мъника, така и родителите. Във Вашия случай имате още една промяна - преместването в друго училище - което от своя страна си е още един допълнителен стрес. Тогава адаптацията става по-трудна. В помощ могат да бъдат класният ръководител, който да проиграе с децата приемането на Вашето дете под форма на игра. Или в часа на класа, да отделят време и да поговорят кой с какво не приема новото дете и да намерят начини да му дадат шанс. Много вероятно е да има още причини, които са от различен характер и са основание Вашето дете да има проблем с адаптацията. Без да съм общувала с детето не мога да съм категорична, но искам да наблегна върху най-важното. Потърсете помощ от специалист, за да не се задълбочи проблема.

От Hrom:

Здравейте.

На 15 години съм. Често имам нещо като пристъпи на депресия. Имам много комплекси. Искам да намеря някой, който да ми помогне да преодолея част от тези проблеми. Ако може искам да си оредя среща с вас. Но проблема е там, че не искам родителите ми да узнаят да нашата среща(ако ще има такава). Това е така, защото майка ми никога не ме разбира и още от малка се научих да не и споделям. Надявам се да разберете какво имам предвид. Моля ако сте съгласна да се срещнете с мен моля пишете ми къде е вашия кабинет и кога сте свободна.

От Мария:

Здравейте д-р Тимова,

 Казвам се Мария и бих искала да Ви попитам дали можете да ми помогнете.Повече от 10 години имам този проблем,преди време беше малко под контрола ми но сега със всеки изминал ден все повече се влошавам.Не искам повече да живея по този начин.Проблемът ми е в това че след един инцидент със сетра ми аз получих страх да стоя сама.Където и да е,сама ли сам започвам панически страх и започвам да трепяра,да се задушавам.Напоследък започнах да получавам и сърцебиене а сам на 30 години.Ужасно е ...страх ме да отида дори сама до magazin,или пък някъде другаде.Моят съпруг е постоянно до мен когато може но не винаги е на разположение.Ние живеем в чужбина и той и аз ходим на работа.Решили сме да се приберем в бг към началото на декември и реших да потърся специализзирана помощ от вас.Бихте ли могли да ми помогнете?И ако е да,как точно и дали наистина ще има резултат?Сте чакам да ми пишете и веднага щом си дойда в бг сте свържа с вас за да се видим лично.

благодаря Ви предварително

 лек ден...

От ivon:

Здравейте, имам огромен проблем постоянно сам в депресия и стрес,всичко забравям и  това забравяне ми вреди много с околните,вече нямам желание за нищо а сам на 28 год.омъжена с две деца страшно зле се чувствам психически,моля да ми помогнете,надявам се да ми отговорите.Предварително ви благодаря.

Здравейте, ivon.

Стреса и напрежението са един от най-големите вредители за човешката психика. Всеки човек си има капацитет за справяне с тях и когато "депото" се препълни, тогава човек се чувства неспособен да се справи с проблемите. Хубаво е, че имате сила да потърсите помощ. Това е първата крачка към справяне.

Когато някой е депресиран до степен, в която се нуждае от професионална помощ, той изпитва повечето от следните симптоми:
1) Депресивно настроение през по-голямата част от деня и през повечето дни.
2) Подчертана липса на интерес или удоволствие от всички или повечето дейности.
3) Значителна загуба на тегло или значително напълняване без да се правят опити за това, както и намален или увеличен апетит.
4) Намален сън или прекалено много сън.
5) Физическо чувство на възбуда или мързеливост
6) Умора или липса на енергия.
7) Чувство на безполезност или прекомерна вина.
8) Трудност при концентрация.
9) Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Ако имате три или повече от тези симптоми, на всяка цена ползвайте услугата на специалист (психолог, личен лекар или психиатър)

От kalinka:

Здравейте имам страх от болести който след като забременях се трансформира в страх да не навредя на бебето. В седмия месец края съм и направих доста грешки. Сега чета за пренаталното възпитание и за белята която може би съм направила на по ранен етап когато натрапчивите мисли и пристъпи бяха доста силни въпроса ми е можете ли да ми помогнете да поправя лошото което съм му причинила имам още месец и нещо докато родя и започнах да му говоря защо съм постъпвала така. 

Здравейте kalinka, като начало трябва да се установи от колко време са страховете ви за болести и доколко са натрапчиви и присъстват в мислите Ви.

Това, което на първо място мога да обясня за страховете по време на бременност е, че те са доста.

По време на бременността в организма на жената настъпват колосални промени. Новото физиологическо състояние само по себе си предполага повишена тревожност. И това не е случайно. Така се задейства заложеният от природата механизъм, който предпазва бъдещата майка от вредни за нея и бебето действия. Но ако при някои жени притесненията носят епизиодичен характер, то други постоянно се терзаят от страхове и съмнения. Най-важното тук е да се формулира конкретния страх, който терзае майката, и да се открият причините за неговото възникване.

От момента, в който видим двете черти на теста за бременност, тревогата за детето става неотделима част от нашия живот. Въображението на майката има склонността да рисува невероятно ужасни картини. Това се дължи на огромната всеобятна майчина любов.

Страховете тук са неизчерпаемо множество, но основните са свързани със състоянието на бебчето по време на бременността, с възникването на травми по време на раждането, със здравето на детето. Освен това като допълнение са и притесненията да не навредим на бебчето и тревогите „ще бъдем ли добри родители“ и „как ще възпитаме децата си“.

За състоянието на бебчето в корема на мама разказват редовните ултразвукови изследвания. Колкото и неопитна да се чувствате помнете, че една здравомислеща майка не може да навреди на детето си. По време на бременността, си позволете да изпитвате различни емоции, да виждате различни страни от живота. Не се притеснявайте, че така ще навредите на бебето, защото всяко разнообразие помага за развитието на детето.

Вместо да четете в интернет за пренаталното развитие,  сега мислете как ще обзаведете детската стая, какви цветове ще използвате, как ще се казва бебето, какво ще Ви е необходимо за Ваше удобство и т.н.

Страхът е нещо естественно, особенно за бъдещата майка. Не се страхувайте от страховете си. Говорете за тях, споделяйте и ще видите, че разделения страх е два пъти по-малък. Опитайте се точно да дефинирате страховете си и да отделите причините за възникването им. Това ще ви помогне да разберете какво да ги правите. И ако не може да се справите самостоятелно, не се колебайте, а потърсете помощ. За да бъде бременността ви най-светлия период в живота ви!

Здравейте homer, цената на първата сесия е 25лв. с продължителност между 60 и 90 мин. На първата среща се запознаваме с проблема, правим  психодиагностика , за уточняване на симптоматиката, защото Вие предполагате натрапливости, а проблема може да е друг. На същата тази първата среща уточняваме дали ще се налагат последващи консултации  и ако се налагат, каква ще е честотата и цената им.

От glor:

Здравейте. Ще бъда кратка, защото така или иначе писмото не би имало същия ефект като разговора очи в очи. Аз съм почти на 19, винаги съм подтискала емоциите в себе си, главно заради баща ми, който често не е в настроение и не съм знаела как да се държа с него. Сега може би има някаква положителна промяна в него, не знам до кога, но така или иначе аз вече не мога да говоря с него, просто не мога, свикнала съм да си мълча и сега, дори когато се закача с мен, аз не реагирам. Майка ми, от друга страна, е по - емоционална и с нея също не мога да говоря, защото тя винаги реагира импулсивно. Например - казвам й "Знаеш ли какво стана днес?" (като съм имала предвид нещо хубаво), а тя ми отвръща: "Какво пак си направила?!" или "Кой е болен?". Винаги си мисли, че ще й съобщя нещо лошо. Имам и сестра, но това не е от значение сега. Имам конкретен въпрос - как да се справя с гнева?? Когато баща ми е около мен, честно казано не мога да го понасям, изпитвам ярост, заради всички психически травми, които ми е причинил с държанието си. Не мога да го гледам дори. Задушавам се, когато е край мен. Единственото нещо, което ме крепи вкъщи, са костенурките и рибките, за които се грижа, защото аз много, много обичам животните и тези грижи ме карат да се чувствам удовлетворена, както и обичта на животните към мен. Дори, когато вечеряме всички, на мен ми присяда. Не ми е комфортно вкъщи с тази нетърпимост и гняв, които съм изградила към семейството ми. Дано да не съм ви досадила. Моля ви, знам, че трябва да има някакви техники, с които да се справям с гнева, когато източникът му е край мен. Замислям се и за разговор с психолог. Нервите ми са страшно разбити, избухвам постоянно, във всякакви ситуации с различни хора. Трябва някак си да намеря душевен мир и да спра да позволявам някой или нещо да ми разстройва нервите. Благодаря предварително!

Здравейте glor, някои от често срещаните причини за появата на гнева са обидата, възмущението, неудовлетворението или раздразнението, измъчването или преследването, разочарованието или съжалението и възприеманите заплахи и опасности или накратко казано незадоволените очаквания.

Гневът е една от многото реакции, които могат да намерят проявление при конкретна ситуация в живота ни. Това означава, че ние сами правим избор по какъв начин точно да реагираме, дори и да не смятаме , че е така. Много важен момент е човек да разбере именно това, защото, ако можем да изберем гневната реакция, значи вместо нея можем да изберем да реагираме по друг начин.

Ако успеем да променим своята реакция – да проявим по-голямо разбиране към позицията на другия, тогава хората около нас ще започнат да реагират по изцяло нов начин на нашите думи и действия.

Ако все пак не можеш да се справиш сама, потърси помощ от психолог. След време, гнева ти може да стане разрушителен, ако не се научиш да го владееш сега.

Здравейте.
     Не знам как да започна това писмо, затова първо ще се представя. Казвам се …, на 15 години съм и съм от град …. Всъщност не става въпрос за мен, а за моя приятелка. Тя също е на 15 години. Познавам я от 4-ти клас и винаги е била весела, жизнена, непокорна, със собствено виждане и мнение за всичко. И така до преди 1 година, когато за пръв път сериозно се появи момче (нека го кръстим Алехандро) в живота й. Несподелена любов- сълзи, самокритикуване, мрачни мисли.. Алехандро беше 12 клас от нашето училище, но минала учебна година завърши. Уж го преодоля, но пак не е лесно, защото го вижда всеки Божи ден, тъй като той се записа в университета до тях; приятелката му е в нашето училище и те всеки ден след часовете се срещат.
     Но не е само това. Тази учебна година срещна друго момче също от нашето училище. Казваше ми, че има нещо, което я привлича към него. Но въпреки това, не искаше да направи крачка и да се запознаят. Причината беше, че той е приятел на Алехандро и си приличаха (по отличаващата рошава коса). Страхуваше се, че хората ще си помислят, че само заради това излиза с него и че ще й се смеят. Но не можа да устои. Запознаха се, той й все скайпа, телефона.. Показваше, че има интерес към нея. Цяла зимна ваканция излизаха заедно. Държаха се много освободено и непринудено. Постоянно се закачаха, смееха, "бъзикаха" . И така докато не дойде време за училище. Изведнъж часовете разговори се превърнаха в "здрасти" и "чао". Никакви среднощни смс-и, никакви чатове до 4 часа сутринта, никакви закачки, прегръдки.. Стана й ясно, че Алехандро има нещо общо. Но какво може да му е казал?? Отново се върна в фаза :(:(:(:(, но определено е по-зле. Може би е някакво разстойство, не знам. Постоянно яде сладко, оплаква се от живота си, не намира смисъл в него, хейтва всяко 2-ро нещо, държи се гадно дори с приятелите си, разплаква се често. Нещата, които преди са я карали да се чувства добре, вече не го правят. Казва "Омръзна ми, живота ми, всичко.. не намирам смисъл.. а няма причина. Всяка вечер си лягам с мисълта, че утре ще е нов, по- различен и щастлив ден и.. нищо." Тези думи и човек на 40 години не би трябвало да ги казва, а тя е на 15!!!
    Не знам какво да направя, как да я накарам да се отпусне, да не го мисли много, много и просто да се забавлява. Защото сами определяме живота си. Вярвам, че може да се промени и отново да бъде онова  безгрижно момиче, което познавах, но се загуби някъде по пътя.

     Предложих и идеята да се срещне с психолог. Мисля, че това може да й помогне, но тя не е сигурна. Какво мога да й кажа, за да я убедя поне да пробва?

Здравейте, това с което можете да помогнете на приятелката си е много разговори с разбиране от Ваша страна. Намерете си хоби, спортувайте,  радвайте се на това , което умеете да правите най-добре,  и нещата трябва да се наредят. Ако не успеете сами и решите да ползвате специалист, трябва да знаете, че сте непълнолетни и за да може специалистът  да работи с вас, трябва да има позволението на родителите Ви. Най-добре е човек сам да осъзнае, че има нужда от помощ. Няма как вие да убедите приятелката си да ползва психолог, ако самата тя не е готова на такава стъпка. Любовните терзания са проблем за много хора от различни възрасти, но е важно човек да подхожда много внимателно и разумно към промените, които му поднася живота.  

От slance:

Здр.измичва ме един единствен въпрос,Защо някои родители обещетяват едно си дете спрямо другото лично аз се чувствам в моето семейство като ненужен израстик.Аз сим на 35 и вече си имам свое сем. слава богу и свое дете но все още ми тежи когато виждам ,как родителите ми помагат на брат ми който си има свой личен бизнес печели слва богу добре а на мен ако случайно ми помогнат с пакет памперси за дете то то това го казват на всички познати.Поняко га се чувствам пезкрайно сама.Благодаря ви предварително

etimova

Здравейте госпожо, 

Изключително много хора си задават същият въпрос, като Вас.
Междуличностните и семейни взаимоотношения са един доста сложен процес.
Сложни са отношенията между децата в едно семейство, а още по сложни са отношенията на родителите към техните деца. Взаимоотношенията в семейството играят изключително важна роля в живота на всяко дете. Те са пръв образец на междуличностни отношения. И тъкмо заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители в семейна среда.
Значение има и разликата във възрастта на децата. Известно влияние оказва и това дали децата са от един пол. Ако се показват предпочитания към едното от децата другото израства, но рано или късно това би създало проблеми. Подсъзнателното съревнование за обичта и вниманието на родителите от страна на децата води до натрупването на стрес, които рано или късно дава своите отрицателни ефекти в поведението. Чувството на отхвърленост в детска  и последваща възраст оставя трайна следа в човешки живот и в по-късен етап се проявява в деструктивен поведенчески модел.

В повечето случаи родителите несъзнателно проявяват предпочитания към едното дете.

За съжаление отговора на вашия въпрос не може да се изчерпа с няколко изречения. Отговора лично при вас ще дойде тогава, когато погледнете от всички страни на проблема. Нужно е да се анализират доста неща в детството, и настоящето Ви за да си отговорите. Важно е само,  да разберете, че нямате вина, за това, което Ви се случва. Но определено ви уверявам, че на всички ваши въпроси има логични отговори. Друг е въпроса дали тези отговори ще Ви харесат. Препоръчвам Ви да ползвате услугите на психолог в няколко срещи. Заслужавате да получите спокойствие, за да може да живеете живота си щастливо и да възпитавате детето си без тревоги.