Психолог - Пловдив - Елена Тимова

попитай психолога

Тук можете да получите безплатна консултация по Ваш въпрос.
УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ, МОЛЯ, ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА УСЛУГАТА БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ ПО E-MAIL ПОСОЧВАЙТЕ АКТУАЛНИ ИМЕЙЛ АДРЕСИ, ЗАЩОТО ПИСМАТА СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО  И УСПЯВАМ ДА ОТГОВОРЯ ПО E-MAIL , НО НЕ УСПЯВАМ ДА ГИ ПУБЛИКУВАМ В САЙТА. МНОГО ЧЕСТО СЕ ВРЪЩА ЕЛЕКТРОННО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГРЕШЕН АДРЕС, А ТАКА НЯКОИ ХОРА НЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА СИ.  - ЕЛЕНА ТИМОВА
От uki_:
Здравейте
Аз съм на 19 години и от 1 година имам връзка с моя приятел който е на 27 (и тук) се появява проблема има дете на 3 години,което мен не ме притеснява.Запознах се със цялото му семейство и много ме харесаха и заобичаха,но аз незнам как да кажа на своите родители за това дете.Знам не сме първите нито последните,но моля ви дайте ми съвет,защото вече ще се побъркам от нерви....
11.01.2013

etimova
Здравейте, госпожице!
Препоръчвам ви, да поговорите с единият родител първоначално. Нека да бъде с този, който се чувствате по-близка. Обяснете за връзката си, отношенията с човека, който обичате и накрая споделете и тревогата си.
Смятам, че родителите ви биха ви разбрали. Опитайте, не задържайте това притеснение в себе си. Колкото по-бързо споделите, толкова по-бързо ще се оправят нещата.
От obi4livkata:
Здравейте! Имам следният въпрос към Вас : дъщеря ми е на 2 години и половина. Казва се Ива. От около 3 седмици от време на време говори с някоя си Джени. В последствие разбрах, че всъщност Джени е тя самата. Не е агресивна, когато се сети за Джени, но започвам да се притеснявам за това. Когато се сети за нея и казва какво да прави, като например "Хайде Джени сега да се гоним". Говори доста правилно и затова и разбирам всичко. Какво трябва да е моето поведение когато Джени се появи? Трябва ли да потърся специалист за това или е просто период , който ще отмине? Тя не ходи на градина и откакто стана студено почти не общува с деца! Как да процедирам за напред? Благодаря Ви за бързият отговор, лек и успешен ден!
11.01.2013

etimova
Здравейте, госпожо!
На тази възраст е много характерно децата да имат въображаеми приятели и да разговарят с тях. Понякога дори може да ви се случи да чуете и видите как детето играе с някаква играчка, но пресъздава съвсем реален диалог. Ако например сте се скарала на детето за нещо, можете да чуете как по същия начин Ива се кара на куклата. когато децата измислят въображаем приятел, с който да си играят или говорят, това ни дава информация, че детето се нуждае от повече близост от страна на родители и дечица от неговата възраст.
С други думи, факта сам по себе си не е притеснителен. Препоръчвам да играете с детето целенасочено в някакво време от деня или да го събирате с дечица на неговата възраст за да може да общува и играе с тях.

От damesa:
Здравейте, днес докато бършех праха на секцията, видях че, снимките на сина ми или по точно лицата на снимките са надраскани с червен флумастер с хиксче,, мисля , че той ги е надраскал. Снимките са общо 4 на две от тях е сам , а на другите две е с деца от детската градина , надраскал е само собственото си лице, доста се притесних, какво да правя??? Нямам някакви сериозни проблеми с него, даже съм доволна, послушен е,вкъщи не използваме обидни думи, с баща му рядко си повишаваме тон, макар не добрите си отношения с него, къде е моята грешка, моля да ми помогнете.
14.12.2012

etimova
Здравейте, госпожо!
Трябва а поговорите с детето, да разберете дали не му се подиграват или обиждат в градинката. Тази реакция обикновенно говори за натрупан гняв и тревожност от някакви стресиращи ситуации. Не търсете веднага причината във вас. Много е вероятно някое от децата да го убижда и той да се чувства тревожен. Може причината да е някъде другаде, но определено поговорете и разберете тревогите на детето. Може да е нещо съвсем безобидно за Вас, но много сериозна тревога за малчугана. Ако не успеете, можете да ползвате услуга н апсихолог, който да помогне.
От angel.:
Здравейте моя проблем е че искам да създам приятелства но с един човек не се получава а не мога да го забравя ходих при 3-ма психолози без резултат Ангел 35 години
14.12.2012

etimova
Здравейте, господине!
По повод проблема ви - спомените ни не могат да бъдат заличени с никаква терапия или лекарства. Единственото, което може да бъде променено е нашето отношение към тези спомени. От писмото ви не става ясен основният проблем. Разбирам само, че искате да създадете приятелство с някой, който не е готов на същото. Това, което ние психолозите правим е да помогнем на човек да преразгледа ценностите си, да "начертае" целите си, да създаде стратегия за постигането на тези цели и да видим какво точно трябва да промени в себе си за да ги постигне. Причините да не успявате с въпросния човек да станете приятели може да са безброй много. Но все пак човешките взаимоотношения са много сериозни и това не е предмет на една имейл консултация.
Препоръчвам ви да помислите все пак: Какво искате?, Защо го искате? Какво правите за да го постигнете? Каква "цена" ще платите? До колко си струват усилията? Какъв човек искате да стои до вас? Въпросният, с който искате да създадете връзка отговаря ли на вашите представи? и т.н.
Не на последно място искам да кажа, че самооценката, емоционалното състояние и чувствата, които изпитваме от нещата в живота ни, не се коригират с магическа пръчка. Това става чрез месеци консултиране и терапевтични методики.
От stefka_0507:
Здравейте,
Имам син на 7г. /в първи клас/, много чувствително и умно дете е, справя се добре, но е по- бавен при писане в час по български език и му остават доста задачи за довършване, и сега започна да си гризе и бели ноктите на ръцете в час, нещо което не го прави в къщи. Ръцете са му почти без нокти и са обелени до кръв. Как мога да се справя с това? Само да Ви спомена, че госпожата му в училище не е много строга и не мисля че стересиран.
 
26.11.2012

etimova
Здравейте, г-жо. Според мен трябва да се направи консултация на детето с психолог. На консултацията ще се проверят езиковите умения на детето, за да се намери проблема, заради който детето е по-бавно. Ще се измери и нивото на тревожност, защото гризенето на ноктите е сигнал за повишена такава. Факторите причиняващи стрес може да са от различно естество. Като цяло трябва да заведете детето на психолог, за да се установи проблема.
От sspg7:
Здравейте,
от доста време забелязвам, че дъщеря ми, която е на 13г и половина облича и харесва дрехи в мъжки стил, подстригва се късо и средно-късо, напоследък започна да копира изцяло стила на един световно известен певец- юноша- Джъстин Бийбър. Всички я мислят за момче, но това не ме притесняваше особено, тъй като се надявах да го израсте скоро- да се почувства истинско момиче. Но се случи така, че разбрах, че се е представяла с друга самоличност в мъжки пол в интернет пространството, в резултат на което едно момиче на 12 г. се е влюбило в нея сериозно. Стана голям скандал и в училище и в къщи- дойдоха родителите на другото дете и т.н.Какво да правя, как да й внуша, че има нужда от помощ от психолог, за да си отговори на въпроса- защо го прави и каква се чувства всъщност.
24.11.2012

etimova
Здравейте, госпожо. Опитайте самата вие да поговорите с дъщеря ви спокойно и мило. Попитайте каква е причината да се облича и държи като момче. Какво й харесва в това? Как се чувства? Може да го прави само за да привлича внимание. Може обаче да има проблем с идентификацията. Затова не подминавайте проблема, а поговорете и ако нямате отговори на въпросите ви, обяснете й, че има специалисти, които да й помогнат да се идентифицира. Опитайте се когато говорите с нея, да не я упреквате и да не вменявате вина за нищо, което чуете. Така ще я предразположите да сподели повече.
От  kasachica:
Здравейте, г-жо Тимова!Синът ми е на 2 и 4 месеца,преди месец започна да посещава детска ясла и от тогава започнаха среднощни кошмари напикавания и несира да плаче поне по 2 часа на нощ не всяка нощ.Обвиняват ме че е така заради далгото кърмене до 2 години вие как мислите дали наистина му навредих без да искам .А има и още нещо имаше синини по раката и краката ,тои ми каза че лелята го биела и аз не му повярвх но самата тя ми каза че сигорно е била по груба защото плачел и ми обеща че ще внимава а вчера малкия каза че му дърпала ухото с косата и днес като видя че е тя започна да се трашка моля ви се даите ми съвеш какво да правя да го заведа ли на психолог.Благодаря
 
13.11.2012

etimova
Здравейте, госпожо!
Дългото кърмене не е причина детето ви да се връща синьо от ясла и да плаче. За него тази промяна определено е стрес, защото децата на тази възраст не могат да си обяснят защо мама ги води на някакво мято и ги оставя цял ден там. Първосигнално те плачат от страх, че са с непознати хора , а понякога тези непознати хора им се карат и ги плашат. Много вероятно е да не се е адаптирал и затова да е по-плачлив. Разпитайте подробно детето какво се случва там, ежедневно го питайте и сама ще разберете има ли проблеми и колко често.
Когато обаче имаме повишена тревожност и категоричен отказ на детето да посещава забавачницата, това е сигнал, че има сериозен проблем с адаптацията там.  Обърнете внимание на възпитателите, да са по-внимателни с него и ако това състояние на детето ви не спре, а се задълбочава - сменете яслата.
От  iva.stoikova:
здравейте доктор Тимова искам да споделя с вас моите притеснения.Преди една година почина баба ми и майка ми остана да живее сама на село.Селото се намира на близо до града на 6 километра.Майка ми се чуства самотна.Решихме да отидем да живеем при нея през зимата но дъщеря ми която е на 16 г. не е особено доволна защото приятелките и са в града.Тя ходи там на училище и почти цял ден е с тях.Имаме апартамент в града и тя остава понякога да спи там.Но въпреки това чуствам че не е доволна.Посъветвай те ме как да постъпя за да са доволни и майка ми и дъщеря ми? Искам всички да са добре и щастливи.
 
14.11.2012

etimova
Здравейте, госпожо. Така, както ми обяснявате мисля, че сте избрали най-оптималния вариант. Няма как естественно да оставите дъщеря ви изцяло сама в града, защото е непълнолетна все още. Така, че може да ви се струва, че не всички са напълно доволни, но това е защото все още не са свикнали с новото положение, което обикновенно на всеки човек в началото носи дискомфорт. Бъдете по-малко критична към себеси, защото наистина сте постъпила отговорно и сте намерила най-добрия начин за този момент.
От  muckata8:
здравейте.Искам да споделя какво ме измъчва.Имам дете на 2години сама съм си го изгледала в смисъл таткото на работа бабите и дядовците и те .Детето ми беше доста превързано към мен не сме се разделяли за повече от 1час.По принцип е доста инатлив като не стане на неговата почва да припада по улиците да пищи да реве.Пробвах вариантите да го успокоявам като го взема на ръце, после минах на варианта викане шамарчета по дупито но общо взето нищо не проработи и до днес все още си припада.Винаги аз съм била по строгия родител тъй като е по цял ден с мен а таткото го вижда за определени часове в които не му се кара не го наказва и така.Тръгна на ясла преди 2 месеца още не се е адаптирал но откакто е тръгнал заедно с баща му ли сме на едно място той бяга при него не дава да го докосвам целувам всичко което до преди тва ми е даволо детето.На какво се дължи тази промяна ?Как да постъпя детото ми да идва пак при мен ? Да не би защото съм била по строгата , тази която е по цял ден с нея да съм му омръзнала и от цялото му тва поведение.
 
14.11.2012

etimova
Здравейте, госпожо!
Проблема не е защото сте била по-строга или нещо в отношението ви към детето, а децата, отивайки на ясла не могат да осъзнаят, че това е детска забавачница и повечето родители водят там децата си за да работят. Те приемат факта, като изоставяне. Затова в момента, поведението на детето е по-скоро сърдито, отколкото отчуждено. Ако в яслата се чувства добре и му е забавно - няма чак такъв проблем, но ако му се карат или се държат по-различно от вас / да предизвикват някакъв страх по някакъв начин/, детето се чувствеа некомфортно и счита, че ходенето в яслата е по-скоро наказание отколкото забавление. Обяснявайте, че отива там за да поиграе с дечицата и после си идва в къщи. Вие не го оставяте, а го водите там за да играе и да се забавлява. Но там майки не пускат, защото е само за най-добите дечица и то е едно от тях. Обяснявайте ежедневно това и така се променя самата нагласа на детето към институцията.
От  slav2002:
Здравейте, казвам се Славка и имам нужда от помощ заединственото си детенце. Тя е на 4г. и 2 месеца и от десет дни се "ОПИТВАМЕ" да ходим на детска градина. Започна с огромно желание, но на 5-тия ден изведнъж всичко се обърна на 180 градуса. Започна да плаче неистово и дори да повръща само при споменаването за градината. Искам само да вметна, че тя от много малка проявява признаци на сврухчувствителност като при най-малкия шум от нещо тя изпада в трежовно състояние.Слага си ръце на ушите, за да не чува и се крие в мен за да я гушкам и дори не иска да й се говори нещо с което да се успокои.Имаше моменти в които гледаше небето и ако има облаци започваше с въпроси: "Мамо, защо се движат така, страх ме е." Когато задухаше по-силенн вятър тя панически бягаше и искаше да се скрие. Дори неможем да отидем на консултация при личния лекар, защото се страхува. Опитвам се и аз и всички в семейството да и вдъхваме повече кураж, смелост и сигурност/разбира се с подход като към малко дете/, но тя като че ли не допуска никой и нищо или го прави, но избирателно. Незнам как да подходя вече ии какво да направя, за да преодолее този страх и тази тревожност, защото за в бъдеще това само ще и пречи.Моля Ви дайте ми съвет как да се справя с положението. Благодаря предварително!
 
13.11.2012

etimova
Здравейте, Славка!
Този повишен страх и тревожност в детето не бива да се пренебрегват . Трябва да се намери причината и да се изчисти колкото се може по-бързо. Вероятно в градинката й е дискомфортно, или някое от децата или някоя от госпожите не намира подхода към нея. Трябва да се погрижите детето ви да се чувства комфортно и спокойно. Ако се наложи дори, заведете на психолог, за да измери тревожността и да намери причината за нея.
От  anastas_03:
Здравейте,имам син на 9 години и в училище често започнаха да ми се оплакват ,че изявява агресия.Вкъщи е кротък и изпълнителен ,но там децата са го научили ,че от най малкото нещо той пали и го провокират.Момичетата го харесват и му пишат писъмца ,а той се притеснява понеже го подиграват и направо им налитал на бой и на момичета и на момчета.АЗ мисля ,че не само в него има вина ,но и във учителите ,защото той казва ,че те не го изслушват ,а винаги оправдават другия ,просто му е преписано ,че той е лошия.ТОЙ не знае как с думи да се защити.Аз не мисля , че тази агресия не е провокирана от нещо ,например миналия ден в час по физическо госпожата го е ритнала умишлено ,и когато отидох да я попитам ,защо понеже и друг път ми се е оплаквал ,че го настъпва и обижда .Тя ми заяви ,че наистина било така и ,че той не и зачитал часа и и задавал тъпи въпроси.Тяхната госпожа казва ,че той е много умен ,но нерешителен и бързо се отказва ,просто по лесно му е да каже немога въпреки ,че може и то много.Той ходи на карате , възможно ли е агресията му да идва от там.
13.11.2012

etimova
Здравейте!
Когато в децата започне да се наблюдава агресивно поведение е налице някакво затруднение, с което детето не може да се справи само. Униженията в училище от учители и деца и невъзможността на детето само да се справи с това, от една страна води до защитна реакция / агресия/, другото - в тази възраст е много характерно, когато се харесват вместо да се ухажват да се бутат и удрят. Ни най-малко каратето предизвиква агресия, защото там ги учат да са дисциплинирани и да уважават авторитетите, а не да са груби и агресивни.
Поговорете мило и спокойно с детето, предложете му варианти на поведение /научете го как да реагира/ , с което да се справя в трудни ситуации. По скоро дайте приятелски съвет, без да вменявате вина и унижение.
Говорете ежедневно с него за проблемите му в общуването с другите деца и как да се държи за да не предизвиква гнева на госпожите. А когато детето ви е невинно продължавайте да разговаряте и с госпожите.
От  Веселка Стефанова    
Здравейте!Пише ви една обезпокоена майка,детето ми е на 3г и е здрава казва се Биянка .От почти 2г насам при силна положителна емоция,предполагам,си обръща очите нагоре,стиска юмручета,а напоследък започна и да скърца със зъби.Много се притеснявам защото скоро трябва да тръгне на градина,а ме е страх да не се случи нещо докато е там и да не дава Господ да си остане с очите нагоре,ако я стреснат.Моля ви за помощ,дали бихте могли да ми кажете защо го прави или какво аз да направя,как да постъпя,към кого да се обърна???Тя е много емоционална и палава,проблема който забелязвам се появява само когато играе или се радва.Когато е спокойна или гледа детско не го прави.МОЛЯ ЗА ПОМОЩ!Благодаря ви предварително!(когато беше на 9м и правихме ЕЕГ при док.Христова в Токуда болница,тя каза че няма нищо,тогава направи няколкократен тик с главата,поради това се консултирахме с нея,но това не се оказа проблем тя спря да го прави)                                                                                                                                                                                                                                                                                    С уважение:Веселка Стефанова    
04.11.2012

etimova
Здравейте, госпожо! По повод стягането на юмручетата това е много характерно за децата около тази възраст. Това е израз на гняв у детето в момента. Когато го прави казвайте й спокойно " стоп, не бива така" хванете нежно юмручетата и погалете за да се отпуснат. Обяснявайте, че когато се ядосва на нещо трябва да реагира по друг начин, защото ако продължава така може много силно да я заболи коремчето. Вие разбирате съответно, че няма да я заболи коремчето, но трябва да се акцентира върху друго поведение вместо да прави това. Можете да й покажете например, когато е гневна как да скръсти ръчички и да погледне сърдито, отколкото да прави това с очите и юмручетата. А когато е щастлива може например да скача и да вика.

А по повод тиковете с главата не мога да кажа нищо, докато не съм видяла детето. Ако рещите можете да се обърнете за преглед и препоръка към проф, Иван Иванов детски невролог в Пловдив.
От  tatiana
Здравейте,
отчаяно търся помощ и намерих и-мейла Ви в интернет. Живеем в чужбина и езиковата бариера понякога ни пречи много, затова се надявам консултацията с български психолог да ми помогне да разбера проблема. Дъщеря ми е на 16 години. От 4 живеем във Франция. До сега тя се справяше много добре и влезе в елитен лицей, където да я подготвят за обучение за адвокат. Още в началото, обаче, не се разбираше с учителите и особено с каласната си. Обвиниха я в агресия и неуважение към авторитетите. Извикаха ме на официална среща със заместник директорката. Седнаха и започнаха да и се карат пред мен. Не и позволиха да се защити и тя избухна. Аз и казах да се успокои, но тя демонстративно излезе от стаята, при което директорката ми каза, че тя дори мен не слуша. Вкъщи нямаме кой знае какви проблеми с нея и винаги успяваме да се справим. Когато имаме противоречия говорим и нещата се оправят. Не бих казала, че не ни уважава или не ни слуша. Не повече от всяко нормално дете на тази възраст. Проблемът ескалира, защото директорката ми каза, че ако проблемите продължават ще я изключат от училище. Уплашена съм, защото от говорене вкъщи и наставления тя вече отказва да говори с нас. Казва, че ще се оправи. Имаме насрочена среща тук с психолог предложен ни от училището, но какво ще стане до тогава не знам.
Благодаря Ви предварително за отделеното време!
04.11.2012

etimova
Здравейте, tatiana!
Когато имаме противопоставяне с незачитане на авторитета, имаме някакви затруднения, пред които се намира детето.  Поговорете с дъщеря ви, но така все едно сте на нейната възраст, а не с мисленето на родител. Погледнете нейната гледна точка относно проблемите й. Докато сте в ролята на нейна връстничка, въздържайте се от родителски съвети и препоръки. Просто изслушайте детето и гледните му точки, без да взимате отношение. След разговора обмислете добре страховете и притесненията й и по скоро и дайте препоръка как точно да се справи с всичко, отколкото да й се вменява вина и да е подлагана на унижение.
Вероятно има затруднения с които не е способна сама да се справи. Всички са я "грабнали на мушка" и тя е още по- уплашена.  Бъдете нейната подкрепа и защита, отколкото да сте от страната на "врага". Избягвайте наставленията, по-скоро и дайте съвет по какъв начин да се държи, или реагира в някаква конфликтна ситуация. Бъдете разбираща и подкрепяща, мама с мило и
нежно отношение.

От  tatiana: Благодаря, доктор Тимова!
Ще последвам съветите Ви. Надявам се да я убедя, че аз съм до нея и винаги ще бъда.
С уважение!


От  desislava.
Здравейте! Не знам дали по това време отговаряте на въпроси, защото видях, че за последно има въпроси от юли, но все пак ще опитам.
Изключително много искам да бъда модел. На 15 години съм. Не е като да искам това да ми е бъдещето, напротив, имам мнооого по-големи амбиции и талант, за да си постигна мечтите и желанията, но просто за сега искам да се занимавам с това. Временно, за няколко години. Обожавам да ме снимат и мисля, че притежавам качествата да бъда модел. Но проблемът е баща ми... Майка ми горе-долу одобрява (50 на 50 е, тя зависи от баща ми горе долу, тоест мнението й), но той е проблемът. Той, естествено, има огромни амбиций за мен, защото не е прост човек и ми казва, че моделите са глупави и тъпи всички до една, да не би да искам да бъда като Златките и някакви такива... А аз страшно много го искам това, просто не знам как да го накарам да ми позволи. Моля Ви, дайте някакъв съвет.
Благодаря предварително.
С уважение: Десислава
 
 
04.11.2012

etimova
Здравейте, госпожице! Извинете за закъснението ми!

Мечтите  и целите ни ни дават тласък и мотивация да се борим. Мечтата ви погледната от съвсем чиста и безкористна гледна точка е съвсем нормална и много хубава. Има една подробност обаче, кояро съпътства реализирането на тази ви мечта и тя съвсем не е чиста и безкористна. Самият факт, че се снимате, това че някой ще хареса снимките и вас и ще ви предложи сериозен финансов ангажимент например са чистата и безкористна страна на нещата.  Както вашият баща, така и аз и още доста възрастни обаче, знаят, че понякога в този бизнес нещата никак не са безкористни и чисти. Има много рискове по отношение на вашата чест и достойнство / най- леко казано/ . Затова по-скоро намерете приятелка, която да ви направи фотосесия, и тази фотосесия си я пазете, радвайте и се, без да я продавате и показвате на непознати.
След време сама ще разберете притесненията на баща ви. Човека иска по-скоро да ви предпази от неприятностите съпътстващи тази дейност, отколкото да ви ограничи.
От  mile_:
Здравейте, имам бебе вече на 11 месеца, роди се по нормален начин в нормални размери :) В последствие и откриха физиологичн рефлукс, аз започнах много да и се изнервям, кърмех я, а тя повръщаше, незнах какво да правя(първо бебе), сама (таткото на работа) знаех че вината не е нейна, но много се ядосвах. Исках да поддържам домакинството и да гледам бебето и се изморявах още повече. Мислех си че съм достатъчно оправна и че ще се справя с всичко, но уви... Четях как като спи тя и аз трябва да го правя, но не можех да гледам къщата нагоре с краката, как други майки си гушкат и играят с бебетата а аз не можех, защото тя повръщаше. И вместо да ме сближи това ме отдалечи от нея. Лишсваше ми контакта с нея. Започнах да се отпускам да и подвиквам, имаше моменти в които започва да мрънка и не мога да разбера какво иска(а аз искам само 5 мин.спокойствие) и аз започнах да крещя, което я плашеше и съответно я караше да реве. И така до сега. Разбира се след това се чувствам ужасно и най-лошата майка на света, знам че е малка и все още не разбира, но явно вътрешно я приемам като голям човек. Опитвам да броя до 10 но и това не помага. Какво мога да направя за усетя близост с нея, какво е това състояние, аз наистина ли съм лоша, как ще повлияе това на нея, страх ме че ще дойде момент в който ще започне да ме копира ако продължавам, като цяло къде е проблема и какво да направя да го разреша.
 
22.10.2012

etimova
Здравейте, госпожо!
Както за вас, така и за бебето, това повръщане е много неприятен момент. Представете си, че се случва на вас самата толкова често, колкото на бебето. Бихте се чувствала изключително изтощена и нещастна. Приемете проблема на бебето и по скоро се борете с това тя да страда по-малко от този факт.
Разбирам, че за вас е много трудно, след всички домакински задължения, да има и още едно /повръщането/, с което трябва да се справяте.  Вероятно сте силно отговорен и подреден човек и безразборията и факта, че ангажиментите се увеличават, а вие не успявате да се справяте с всичко, ви вади от равновесие и това е изключително нормално.
Вие сте изчела вероятно доста за рефлукса и знаете, че бебето няма вина за това. Никой няма вина. Бебето "мрънка" защото страда в някакъв момент. Понякога има нужда от това само да е гушната на сигурно в мама.  Не се заемайте с всичко в къщи. Гледайте само бебето да е добре, а останалото дори и да поизостане, няма да е толкова фатално.
По повод крещенето, така бебето се стряска и започва да плаче още повече, защото не знае какво става. Ояаква да го успокои някой, но вместо това чува високи и страшни за него звуци, които не разбира, само знае, че го плашат.
По скоро опитайте да погледнете на проблема от друга гледна точка.
Например: вместо "бебето повръща и ми създава допълнително работа, освен всичко и плаче и мрънка, а аз не мога да огрея на всякъде" опитайте с нещо например такова " бебето ми страда, повръща и сигурно изпитва дискомфорт от това, а може и да се плаши от това, никой освен мен не може да го успокои в момента, изцапаното ще почака, важното за мен е бебка да не страда.  
Просто акцентирайте върху това бебето да страда по-малко, а всичко останало може да чака и предполагам , че ще се наредят нещата.
От  tony_v
Здравейте, госпожо Тимова! Майка съм на 6 годишно моченце. От известно време синът ми проявява признаци на тревожност - почва да го боли коремчето, изпотява се и започва да трепери. Страх го е от смъртта и най-вече от това да не починем ние - родителите му. Моля, дайте съвет как да преодолеем този страх. Какво е правилното поведение, което трябва да имаме спрямо него, как да реагираме в момент на притеснение и най-вече нуждаем ли се от индивидуални консултации? Предварително благодаря!
22.10.2012

etimova
Здравейте, госпожо! Извинете за закъснението! Когато при децата има засилено чувство на стах е наличие на завишена тревожност. Тя може да бъде породена от различни фактори. Като цяло е необходимо да се открие основният источник на страх и да се работи по отстраняването му.  Потърсете причината в градинката, в повечето случаи децата, когато имат някакви затруднения там, проявяват подобна симптоматика, за да не ги изпращат родителите на "страшното" място. Може да се е уплашило от нещо, което за Вас е съвсем нормално, но за детето е трудно понятно. Трябва да  се отнасяте с много нежно отношение, без да се вменява вина и заплахи, подкрепа и разбиране на детския страх. Ако симптоматиката не отшуми до седмица - е необходима консултация.

От Ения
Здравейте,
Имаме проблем с четенето. Детето ни е във втори клас. От малка обичаше да се забавлява с книжките, нямахме проблем да учим буквите и да срича. Започна първи клас и когато трябваше да чете по задължение започнаха проблемите. Явно й е по-трудно самото четене и се притеснява, че не чете гладко и става ужасно. Опитвам се да запазя търпение, но тя започва да отлага за по-късно четенето, като дойде момента в който трябва да започне да чете казва, че й се спи или че я боли главата. В крайна сметка прочита това, което трябва но понякога даже и след като се е разревала. Правя опити да й е забавно. Обяснявам, че това трябва да се прочете така или иначе. И вместо да заобича четенето имам чувството, че го мрази. Бих направила всичко само за да променя това. Може и аз да съм сгрешила, ако не съм била търпелива и съм й се скарала. Моля ви, дайте ми съвет.
21.09.2012

etimova:
Здравейте, Ения.

Така както ми обяснявате предпочитам да ви дам съвет да направите диагностика на речевите умения на детето. Само тогава може да стане ясно истинската причина. Детето във втори клас трябва да има определени умения за четене, писане и смятане. Прави се освен измерване и друга диагностика. Не подценявайте проблема. Не мислете детето за мързеливо или нехайно. Ако сте от гр. Пловдив или района обадете ми се за да видя дъщеря ви. Ако ви е далече - намерете в близост до вас детски психолог, който да направи консултацията с диагностика на речевите умения и да прецени имате ли основания да се притеснявате или не.

Ения:
Здравейте,
първо благодаря ви за отговора. Няма проблем с писането, почети и правописни грешни не допуска. Математиката не я затруднява. Преди една година ходихме 6 месеца на логопед за буквата "р" и там логопедката каза, че добре се справя за възрастта си с четенето. Мисля, че по-скоро не й е толкова лесно да чете и затова го прави. Лошото е че аз не винаги имам търпението да я изчакам да се накани да чете и й правя забележка и тя се разревава. Не й викам. Иначе се опитвам с доброто или под формата на забавление. Иначе не сме близко до Пловдив. Моля ви, ако можете дайте ми съвет. Не искам да я натоварвам психически и да намрази четенето.

Благодаря!!

etimova:Здравейте, относно търпението, Вие сама сте разбрала, че е добре да се проявява повече търпение имайки предвид, че детето скоро се е научило да чете. Започвайте с малки по обем текстове с голям шрифт и повече картинки. Най-бебешките книжки с дебелите корици. Идеята в момента е детето просто да тренира сричкуването, за да може след повече тренировки да свикне да чете по-гладко. Дори и да срича, окуражавайте я , че след всеки път се е справила по-добре и вече има сериозен ефект от тренировките (дори и да не го виждате). Така, тя самата ще се мотивира повече. Опитайте се да не я критикувате за умението или желанието й да чете, защото вместо да е интересно, ще започне да носи неприятни усещания само мисълта за четене. "Трябва да чета" = кавга и обида. Малко по различно звучи: "Трябва да прочета 5 изречения само" = мама ще ме похвали, ще ме хареса и аз все по добре ще започна да чета и в училище няма да ми се смеят. Много подкреба за всяко едно малко постижение от нейна страна.
Това общо взето е формулата.


Ения:
Благодаря ви много за отговора. Надявам се да го преодолеем с положителен резултат.

Хубав ден!
От Антония
Здравейте!
Моят проблем е толкова често явление, че сякаш се приема за нормално, но аз не намирам правилното решение за него. Имам син на 3 години и преди година се разведох с баща му, към когото е силно привързан. Като цяло ежедневието ни протича спокойно, детето ми е обгрижвано и много обичано, имам достатъчно свободно време и го посвещавам на него, непрекъснато му казвам и му показвам колко много го обичам. Всичко е наред до срещите с баща му. След тях той плаче, дърпа се от мен и казва, че не ме обича и че не иска да има майка. Разбирам, че за него това са драматични моменти и че думите му са пресилени, но те ужасно ме нараняват и не мога да ги подмина равнодушно. Не зная как да му отвърна, с какво. С обида, с безразличие, с обратна реакция?
Почти убедена съм, че бившият ми съпруг не би си позволил да настройва детето ми срещу мен, той е интелигентен човек, а и аз го познавам достатъчно дълго.
Трябва да спомена, че в момента живея с друг човек и отношенията между него и детето ми са повече от добри, много повече, отколкото очаквах.
Други притеснителни промени в поведението му няма, спокойно, общително и усмихнато момченце е. Но зная как да реагирам на моментното му раздразнение и се притеснявам, че с течение на времето то ще зачестява и детето ми ще се отдалечи от мен.
15.08.2012

etimova

Здравейте, благодаря Ви за въпроса.
Проблема Ви не е за пренебрегване, защото все пак става дума за спокойствието на детето ви. Така, както ми описвате, детето изпитва чувства на гняв към вас след срещите с бащата. Казвате още , че е доста привързан към него.
Моята препоръка е да не държите детето отговорно за тези му емоции, а да потърсите причината за тях и да я отстраните.
Направете една среща с бившият ви съпруг и поговорете добронамерено, като споделите с него това, което споделихте с мен. Вижте неговата гледна точка по въпроса, а след това намерете решение заедно, как да запознаете детето с факта, че ще живеете отделно, но винаги ще се грижите за него както преди. Препоръчвам никой от двама ви да не се гневи на другия ползвайки детето като посредник или самосиндикално да обяснява причините за развода от неговата гледна точка, обвинявайки другия.
Никой от вас двамата може да няма съзнателна идея да създаде гневно отношение в детето срещу другия, но това да става съвсем несъзнателно. Обикновено това се случва тогава, когато дълбоко в себе си единият родител не е приел раздялата и е гневен на обстоятелствата.

От Антония
Благодаря Ви за своевременния отговор! От съвета ви оставам с впечатление, че по-трудоемката задача ще бъде с бившия ми съпруг, отколкото с детето. Той все пак е в позицията на предпочитания родител и вероятно желае да остане такъв.

Със сигурност не бих пренебрегнала професионално мнение и затова се обърнах към Вас. Желая Ви всичко добро!
От Ваня
Здравейте Г-жо Тимова!
  Обръщам се към вас с надеждата за малко помощ.Аз съм на 25г. имам сестра 7 години по-малка от мен.Майка ми е на 52г,баща ми на 59г. Трудно ми е, не знам от къде да започна,за да ви изясня ситуацията...
 Проблем с майка ми и сестра ми няма.Мисля,че проблема е баща ми.Той имаше периоди на безработица които явно е изживявал доста тежко,защото ние трите бяхме постоянно под прицел.Той все е недоволен,постоянно мрънка, не са изключени обиди,както и викове и крясъци.По принцип за нас прави всичко от гледна точка на материалните неща,не сме лишавани от нищо.Смея да кажа,че доста от моите приятели и познати,както и на сестра ми,не са задоволени както ние.Но въпроса не е там.Постоянното му мрънкане и тъпия му песимизъм се отразяват на нас.Имаше случаи когато ние сме били в депресия,точно поради неговия тежък характер и отричане на всички начини да му се помогне.Той от 30-та си година пие хапчета за високо кръвно,има и дископатия,която го мъчи много.Майка ми и аз съответно опитвахме много пъти да го накараме да се замисли за себе си и здравето си.Да намери друг начин да се излекува.Като започнем от народна медицина,йога,упражнения,разходки.Майка постоянно му даваше различни книги: Дънов,Норбеков,книги на психолози,сайтове в инетернет....той отрича всичко.А това му поведение,пречи и на нас.Не се чувстваме спокойни и свободни в собствения си дом от страх,че на него пак нещо няма да му хареса(цигарения дим,музиката) Интересното е ,че той мисли,че ние всички сме срещу него и той правел всичко ,а никой не се съобразявал с него,а истината е точно обратната-постоянно се грижим на него да му е добре,но според него само той се съобразява с нас.
          Онзи ден в интернет намерих информация за андропаузата при мъжете.Доста от симптомите се изразяват при него.Споделих с майка ми,но тя май не е посмяла да му каже.А аз твърдо си мисля,че той е точно в такъв период. Искам да ви помоля,ако ви е възможно да ми кажете как да се справим с това положение.Има ли някакъв вариант нещата да станат по-леки.Наистина вкъщи е доста изнервяща и подтискаща обстановката.Всеки се затваря в стаята си и все едно не сме семейство.По-лошото е,че май ще се затворим и в себе си и тогава вече не знам как ще измъкваме. Моля Ви наистина за малко помощ или съвет!
10.08.2012

etimova

Здравейте, Ваня!

Проблема, за който ми пишете разбирам, че не е от сега, а вероятно от доста време. Така както ми описвате симптоматиката по-скоро се насочвам към състояние на повишена тревожност при баща Ви. Но естественно преди да е измерено състоянието не може да се говори категорично. Ще Ви изпратя електронен вариант на клинична скала за тревожност и депресия, която можете да направите в къщи сама. Резултатите се изчисляват автоматично.
Преживяването на тревожност включва всички степени на усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без видими причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход, трудности при доверяването.Това се съпътства от чувство за невъзможност да се контролират усещанията. Когато проявите на тревожност станат много интензивни или много чести, се наблюдава разстройване на психичното равновесие. Тогава се появяват компенсаторна зависимост (понякога съпътствана от употреба на алкохол или наркотици), много чести безпокойства за най-различни неща като здравето, финансите, взаимоотношенията с околните и др.
Това, което препоръчвам е да си поговорите насаме с баща Ви и да се опитате да разберете неговите тревоги. Проведете разговор, като с приятел. Може да не е споделял от страх, че няма да бъде разбран. Опитайте се съвсем деликатно, без да му вменявате вина, да обясните, че това му поведение ви притеснява дълготрайно.
Мисля, че ще се справите. Инстинкта ви да помогнете ще ви води да разрешите колнфликтната ситуация.

От Ваня

Благодаря Ви много! Бъдете жива и здрава!
Ot Lulu
Здравейте, мисля, че имам нужда от Вашето професионално мнение. В момента преживявам раздяла. Разделени сме от 2 години, но продължихме да се виждаме, без да променяме статуса "разделени" . Сега той заминава да учи в чужбина за две години и иска да не се виждаме и чуваме известно време. След доста въртене по темата успях да разбера, че не иска да поддържаме контакт първоначално, който бавно и полека да спре, a искал обратното. Въпреки това настоява, че ще започне живота си там наново и с мисълта, че не сме заедно. Сега, все още не е заминал, а когато е някъде с приятели не ми отговаря. когато се прибере ми звъни и иска да се видим. За последното наистина се обидих и спрях да му звъня. След две седмици мълчание ми се обади, защото искал да ми върне някакви учебници и за да ми каже, че не бил разбрал, какво е станало. Моля Ви, ако разбирате какво се случва, да ми пишете. Не ми е ясно или не искам да си призная. Нужен ми е по-ясен и безпристрастен поглед над ситуацията.
01.08.2012

etimova
Здравейте, сама, казвате, че сте със статус "разделени" и още " Въпреки това настоява, че ще започне живота си там наново и с мисълта, че не сме заедно.". Аз лично прочитайки тези думи оставам с впечатление, че това момче няма намерение на този етап да има връзка с вас. Ако търси вашето внимание, то тогава попитайте го дали знае какво точно иска. Кажете, че това му поведение ви обърква, защото вие имате чувства. Но препоръката ми е просто да се отдръпнете и да запазите достойнството си. Направете си равносметка на връзките си до момента, къде точно се объркват нещата и какво искате да промените, за да се чувствате щастлива.
Ot varna_843
Здравейте,
от 6 месеца имам връзка с жена, която има малък син (2,5 години) от предишен брак. Аз съм на 29 години и все още нямам собствени деца. Жената обичам силно и истински, но проблемът ми е, че не мога да приема детето. Дори се улавям, че я ревнувам от него и като, че ли започвам и да тая някакви дори лоши чувства към него. Детето е половината седмица с нея, а другата половина е при баща си. Изцяло съм объркан защото двете чувства (обичта ми към нея и отричането на детето) са напълно еднакви като сила в мен, като съм в постоянно лашкане когато едното или другото взема превес.

Моля за професионален съвет как малко по малко да свикна с положението.
22.07.2012г.

etimova

Здравейте, поздравявам Ви, че толкова откровено назовавате чувствата  и емоциите си.
На първо място искам да Ви кажа, че родителите обичат децата си по коренно различен начин от партньора. Този различен вид обич, прави децата ни "нашите деца", а партньорите - "нашите партньори". Вероятно вашата ревност е породена от факта, че майката обръща внимание на детето си за сметка на Вас, а това ви кара да се чувствате пренебрегнат и застрашен.
Хубаво е да поразмишлявате върху ситуацията в следната посока:
Какво очаквате от връзката с тази жена?
Искате ли да обвържете живота си с нея?
Искате ли семейство с нея?
Дали сте готов на подобна връзка / с дете от предишен брак/ ?
Като цяло, когато приемаш партньора - приемаш го с всичко, което той ти предлага / това включва и децата/. Обичаш ли го-обичаш и тъмните и светлите му страни. Обичаш скъсаните му чорапи или несимпатичните му стъпала, обичаш усмивката му и всичките недостатъци, показващи се когато широко отвори устата си. Или с други думи, не просто решаваш, че обичаш някого, а го обичаш БЕЗРЕЗЕРВНО.
Не ви виня за породилите се във вас чувства, насочвам ви по какъв начин да намерите покой за ежедневието си, защото при вас се е появило бреме, с което е непосилно да се живее.
Имам изключително много случаи на деца с неврози, породени от отношението на родителите към тях или неспокойни отношения между самите родители.
Вие ще станете баща, и ще разберете, че децата са слънцата и смисълът ни на живот. Защото именно вие като родител, може да възпитате детето с вашите добродетели  / като сте любвеобилен и забавен/ или да му покажете, колко отрицателни емоции може да съществуват в нашия свят. А след това ще се гордеете с "плодовете на вашата реколта" или съответно ще се обвинявате.
Много хора стават приемни семейства, отглеждат биологично чужди деца. Оставят обаче,  в тези деца своите ценности и възгледи за живота. А след това са горди.
Помислете за това малко дете, като за един бял лист, на който ние родителите рисуваме и пишем.
Защо да не станете част от този "пейзаж", с който след години да се гордеете?
С това само може да покажете на жената, която твърдите, че обичате безумно, че я приемате за истински партньор, с който да споделите и хубавите и лоши моменти от живота.
Пожелавам Ви успех и знайте, че колкото и хубаво да живеем, няма ли ги децата - загубени сме.

Надявам се да съм била полезна и Ви благодаря за хубавия въпрос.

От Ваня.
Здравейте,имам нужда от помощ за едно от двете си прекрасни деца. Имам момченце на 5 г. и половина и момиченце на 8 месеца, стараем се да им дадем подходяща и спокойна среда за развитие и мисля ,че се справяме.
Поводът да се свържа с вас е момченцето ми ,което напоследък доста често има "кошмари" с които не знам как да се справя. Заспива спокойно, всяка вечер четем приказки , казва лека нощ на малката си сестричка и заспива спокойно в стаята си. Имаме си режим и ежедневен "ритуал" преди лягане.Той спи самостоятелно в стаята си от съвсем малко бебе. Имам желание да науча така и сестричката му, да са заедно в детската стая, но се въздържам да я изместя при него в стаята точно заради тези нощни събуждания, тя има хубав и спокоен сън.
Та да се върна на проблема. Баткото заспива спокойно и с усмивка към 21:30 - 22 часа, но към 23 - 24 часа се събужда със страшен писък и рев и не се успокоява и от моето присъствие и прегръдките ми , не съзнава какво се случва и започва да вика а понякога и да тича из стаята. Това нещо продължава около 5 - 10 минути ,успокоява се и не си спомня че се е случвало нещо такова,след това отново заспива дълбок син и на сутринта не си спомня че е имал такъв неспокоен момент или "кошмар".
Това започва много да ме тревожи защото напоследък зачестява. Понякога го взимам да спи при мен и сестра му в спалнята ( говоря в единствено число понеже съпругът ми е от няколко месеца е извън страната на работа). Тази нощ например се събуди отново с рев и писък и уплаши и събуди бебето и се чудих сама кого по напред да успокоя. Той се успокои по бързо и заспа отново, но бебето се изплаши и му трябваше повече време докато заспи отново и се успокои.
Не мисля че проблема е в липсата на баща му или в появата на бебето, защото това се случва от доста време но беше много рядко, а от известно време е почти през вечер. Не знам как да постъпя и как да му помогна, ние сме оби4ащо децата си семейство и се старая да му създам спокоен режим без много телевизия и силни емоции. Но не се получава, моля ви да ми дадете съвет или ако е нужно дори да се срещнем за да поговорим. Искам децата ми да бъдат спокойни !
Благодаря ви предварително и се надявам да ни помогнете !
17.07.2012г.

etimova
Здравейте, Ваня. При Вашето дете се наблюдава симптоматика за някакъв вид разстройство на съня. Видовите нарушения на съня са няколко и причините също могат да бъдат различни - от психологичен или органичен характер. Така, както обяснявате най-вероятно става дума за повишен ежедневен стрес при детето, който може да идва от появата на сестричката му / разделянето на Вашето внимание/, заминаването на таткото или нещо друго в градинката. А може всичко комплексно да влияе. Не мога да бъда категорична без да съм видяла детенцето. Но като цяло имам доста неща, които мога да кажа във връзка с Вашия проблем, но трябва да видя детето, да разговарям с Вас по-подробно, за да се направи изчерпателна оценка, трябва да получа информация по доста въпроси. Ще конкретизирам някои от тях в случай, че решите да се видим и да оценим проблема.
1.На каква възраст са започнали проблемите?

2. При какви обстоятелства?

3.Как се справя с проблемите детето?

4.Как се проявява проблемът, при какви обстоятелства, какви факти се свързват с влошаване и подобрение?

И още въпроси свързани с бременност, раждане и развитие на детето.

От emili
Здравейте г-жо Тимова! Майка съм на 3 годишно момченце,чието поведение напоследък започва да ме притеснява.Роден е недоносен,с един гърч след раждането,чието състояние проследяваме при вашия колега невролог - проф.Иван Иванов.За сега се развива нормално.
Малчуганът се държи властно,винаги иска нещо и докато не го получи не престава да плаче,започва да се тръшка понякога ужасяващо,има случаи в които дори ляга на земята, а ние сами по себе си разбирате,че не можем да му позволяваме всичко на всяка цена.Много е емоционален,лесно плаче и лесно се дразни,бързо му омръзват нещата и обстановката,иска да си тръгва почти веднага,след като сме дошли на определено място и.т.н.Моля Ви посъветвайте ме как да постъпвам,на какво се дължи това му поведение,заболяване ли е ,характер ли е или просто разглезване?Има ли нещо общо със претърпяното след раждането или не?
Благодаря ви предварително!
03.07.2012г.

etimova
Здравейте, emili. в тази възраст е много характерна проявата на егоцентризъм при децата. Освен това, въпреки вродения у детето темперамент начинa на отглеждане е по-важен и определящ за детските постъпки. Родите­лите могат да променят този вроден темперамент в положителна или отрицателна насока. Има разлика между това, да изпитваме топли чувства към детето си, и да постъпваме така, че да жертваме всичко в негов интерес.
Изразяването на любовта към детето може общо да се класифицира в четири области: зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Всяка област е толкова съществена, колкото и останалите.
С други думи, от посочените от вас прояви мога да кажа, че детенцето ви е по-темпераментно, но това не бива да ви спира да осъществявате дисциплина, когато е необходимо.  Тези поведенчески прояви в детето нямат общо с претърпяното след раждането. След като детето се развива нормално /по вашите думи/ проявата в поведението просто трябва да се избегне с приучаване на детето в някои навици, за които вие категорично държите да присъстват или отсъстват.
От pink.
Здравейте!На 18 години съм и от няколко седмици съм в много странно състояние,не се чувствам добре.Майка ми замина преди 2месеца и сега с баща ми постоянно се караме,най-често за пари.Имам приятел и с него уж нещата вървят добре,но се чувствам странно,усещам някаква празнота и имам нужда от съвет,какво да направя,за да се почувствам по-добре
02.07.2012г.

etimova
Здравейте, липсата на Вашата майка негласно ви изправя пред изключително много отговорности. Вероятно баща ви очаква да се грижите за домакинските задължения и да се отнасяте към ангажиментите така, както майка ви / т.е. голям и зрял човек/ , но вие тепърва се сблъсквате с всичките тези отговорности. Заминаването на майка ви е стресов момент както за вас, така и за баща ви. Моят съвет е просто да седнете на един разговор с баща ви и да уточните какво точно очаква да вършите  и да си разясните очакванията. Или какво очаква той от вас и какво вие очаквате от него. Празнотата е защото мама / подкрепата/ не е около вас. Просто трябва да намерите сили и начин да се адаптирате към новата ситуация и обстановка. Това най-лесно може да стане освен с разговора с баща ви и с едно преосмисляне на вашето ежедневие. Какво вече е ваш ангажимент и как да планирате времето си за да изпълните дневните си ангажименти? Ще ви е малко неестествено в началото, но ще се адаптирате. Сега вече не сте малкото момиченце, а голям човек, с истински отговорности, които само от вас зависи да подредите така, че да успявате да свършите.
Успех!

Violeta Bojikova19 юли 12
zdraveite doktor etimova az sim na 13 godini momi4e i imam problem s nervite moite roditeli vse me prenebregvat vse mi se karat za ne6to noeto az vop6te ne sim vinovna iskam i az da sim kato drygite daca da se obli4am dobre az te da kakto mama i tatko iskat az poiskah da me zakarat pri psiholok no te pak ne bilo tam za lydi no ne e taka az vinagi kato mi vikat ve4no az pla4a vinagi i ponqkoga ne moga da se zdirja i vikam i si4ko tova mi se sibira po tqloto kajete mi kakavo da pravq molq vi .
etimova31 юли 12
Здравейте Виолета Божкова, извинете за закъснението на отговора ми. За децата на вашата възраст е доста характерно да не се разбират с родителите по някакъв въпрос. Не се отчайвайте, всичко това е просто един период, който ще отмине. Но ако все пак има неща, които искате да споделите, а родителите ви не искат да ви заведат на психолог, можете да споделите с психолога в училище или класния си ръководител, или друг учител. Надявам се да се намерите скоро утеха на тревогата си.
Violeta Bojikova1 август 12
ot violeta bojikova pitah roditelitelite mi za psiholok razkazah im si4ko po podromno kaka stoqt ne6tata i te me rabraha za nyjdata mi ot psiholok v y4ili6te sega nqma psiholok kak moje da snignem do vas pone da pogovorim no az misle 4e tova ne mi e to4no ot vizrasta ima malko i ot tova no ima i drygo molqme iskam da se sre6nem i da pokovorim
etimova1 август 12
Координатите ми можете да намерите на страницата "За мен". Срещите се насрочват след предварително обаждане и трябва да дойдете с родителите си или поне единият от тях.
Гост 13513531 октомври 12
zdraveite deteto mi e na 8 god no e mnogo pritisnitelna sega e 1 vi klas i sas nikogo nemowe da si igrae nito govori vapreki 4e e bila sas tezi desa v deska gradina po4na da me lawenakoi gogatoa nabie ne mi kazva istinata i ima postoanen tromoz ot desata nikoi ne iska da kontaktuva sas nea
КоментирайКоментирай
от veni
Здравейте ,
Пише ви майка на 16 г. Младеж , който започва да се превръща в паталогичен лъжец.Всеки ден има по една нова лъжа , отказва да учи (което е разбираема като се знае в каква възраст е , но той лъже че учи и получава само 2 и 3 ) .Много се притеснявам за това , че синът ми всъщност е доста буден и умен (не че съм му майка ) , но не иска да чете и да дава резултати в у-ще .Учи в много добра гимназия ОМГ Пловдив , но не иска да чете , лъже че чете а резултати са други .
Вече започвам да си мисля че съм се провалила като майка и родител .
Много ще съм ви благодарна за съвета и помощта .

06.04.2012г.

etimova

Здравейте, veni. Поведението на синът Ви прилича на така нареченото в нашите среди „пасивно-агресивно поведение” /ще продължа да използвам термина, като ПА/. ПА поведение е предимно несъзнателно (из­вън детското усещане) и насочено срещу авторитета. То е несъзнателна мотивация от страна на детето да развен­чае всички авторитетни фигури (родителите и учителите особено), като прави точно обратното на онова, което се очаква от него. Принципно, това е начин за изразяване на гнева.

За съжаление тъй като пасивно-агресивното поведение е подсъзна­телно мотивирано, детето не може да осъзнае, че използва това съпротивляващо се, спъващо поведение, за да освободи насъбралия се у него гняв и да разстрои родителите си или учителите. Доста деца използват ПА, за да изразят гнева си, като получават по-ниски оценки от тези, на които са способни. Тяхното отношение прилича на това: „Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.”.

Колкото повече родителите се объркват и разстройват (което е и подсъз­нателната цел на всичко това), толкова повече се влошава положението.

Важно е отново да подчертая, че детето не постъп­ва съзнателно или целенасочено, за да разгневи автори­тетните фигури. Действията му са част от един несъзна­телен процес, за който то не си дава сметка и към който е било тласнато посредством „капана на наказанието”.

Причините  за пасивно - агресивното поведение е обширна тема, но най важното, което мога да препоръчам в случая, е да спрете да се гневите явно и да намерите по деликатен начин да разговаряте с детето и да потърсите причината за този му несъзнателен "протест". Разговори с благ тон и много разбиране.  Опитайте да се справите сами, но ако до две седмици няма положителен резултат, непременно ползвайте услуга на детски психолог.  Понякога с няколко консултации има положително излизане от проблема.

И като край на писмото ми искам да Ви кажа да не си вменявате вина. Разбира се, че сте добър родител. Никога не можем да бъдем перфектни в поведението си с близките и децата си, особено към децата. Искаме да им дадем и да ги научим на най-доброто. Понякога обаче, има независещи от нас фактори в социалното ни обкръжение, които изострят емоциите ни и ни карат да реагираме малко по- импулсивно.

Освен това, най-малко факта, че търсите помощ от специалист, говори, че сте загрижена за изхода от ситуацията, което само по себе си ви прави най-добрата майка.


06.04.2012г.

от marabela
Здравейте,след раждането на 2-рото ми дете нещата в къщи съвсем се объркаха,голямата ми дъщеря започна да се държи ужасяващо зле винаги е недоволна,винаги е пренебрегната и ощетена.Докато малката беше бебче просто се оплакваше че ние не я обичаме,че на малката копуваме повече макар това да е мн.далече от истината,защото тя като първо дете имаше всичко.Проблема сега е доста по дълбок тя е в 1-ви клас,а малката на 1,7мес. на моменти иска да я гушка,на моменти усещам как я ненавижда,опитвам се да и обясня че е мъничка и няма как да я оставя,а няма и кой да я гледа,че има нужда от постояни грижи,но не-не ме разбира и не ме разбира.В последствие я усещам как и в училище не и върви,не може да завърже приятелсто с никoй,когато я обидят и става мн.тежко,тормозят е .онзи ден докато е прибера да обядва и бяха мачкали раницата с крака и като я закарах и беше видяла това пак беше срината.Винаги като я накарам да учи или да прави нещо друго почва да плаче,а онзи ден я накарах да учим стихчета и реплики за училище и тя пак се разплака обясних и че аз също не мога да ги науча толкова бързо,но тя продължи да плаче аз се изнервих тотално и я пратих да си го учи в нейната стая,след малко слезна лицето и червено,като се в гледах под очите тичици,сякаш някои я беше бил-питам я кой я е бил,а тя никoй и така няколко пъти и накрая си призна че сама се е била а аз тотално онемях,толкова ли лош родител съм?ПОМОГНЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ,ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ КАК ДА ПОСТЪПЯ.

01.04.2012г.
etimova

Здравейте marabela, детската ревност е съществувала винаги, съществува и ще продължава да я има. Важно е да е в количество, в което на не предизвиква тревога в децата. За това можем да се погрижим ние - родителите.  Появата на нов член в семейството винаги води до промяна, която е и в психологически, и в емоционален план. Всяко дете иска цялата обич и цялото внимание само за себе си, а след появата на новия член по- голямото внимание поне в началото отива за бебето. Това е съвсем нормално, имайки се предвид факта, че мъника е безпомощен и се нуждае от грижа за абсолютно всичко. Първото дете е свикнало, обаче, цялото внимание на мама и татко да са само за него, а сега не е точно така. Дори в детските очи изглежда, че сега никой не му обръща внимание. Всички гледат и говорят само за бебето. Който дойде пита първо за бебето. Носят най-големите подаръци пак за бебето. Тогава детето няма зрялото съзнание на възрастен за да прецени ситуацията правилно и по негова преценка се чувства отхвърлено. Когато се почувства отхвърлено, то може да се почувства и нежелано, а това също води до объркване: „Защо така се случва? Какво става? Не ме ли обичат вече?” И тогава се всякакъв вид поведения, които по един или друг начин казват едно и също " Моля ви, и аз искам да се държите така с мен, както бебето, само така ще съм сигурен, че ме обичате толкова, колкото и преди". Истината е , че даже някои деца искат да пият от шишетата на бебето, да слагат в устата си бебешката залъгалка и т.н. Позволявайте на по-голямото си дете понякога това. Проведете един разговор с него, в който да разясните, че сега вече сте четирима, но това не променя вашата обич, просто тя става по-голяма и има за всички по равно. Отделяйте време, в което да сте само с голямото дете и да играете на неговите игри и да слушате неговите разкази. Нека да разбере, че когато мъника има нужда от вас - трябва да се погрижите, но когато по-голямото дете има своите нужди, то вие ще "пренебрегнете" малкото дете, за да обърнете внимание точно сега на голямото. Нека да си има играчки, които да не споделя с малкото дете / поне на първо време/. Изрази от рода "отстъпи - ти си по-голям" да съществуват по-рядко. обяснявайте и на малкото дете, кои играчки може да пипа и кои не. Всичко е с единствена цел, по-голямото дете да се почувства с права пред малкото. Малкото Ви дете е вече на възраст, в която разбира доста от речта и можете по често да говорите и на него какво е разрешено и какво не. Нека заедно да спазват правилата в къщи и колкото компромиси има за едното - толкова да има и за другото дете, разбира се под различна форма. Оставайте насаме с всяко дете поотделно, после играйте на нещо заедно.
Другата крайност е, че всички на всяка цена трябва да се обичат и конфликтите са нещо много лошо. При наличие на конфликт Вие веднага го стопирайте или се правете, че го няма, помолете децата да се сдобрят и извинят ако е необходимо.
Другият момент - ”Той не разбира, той е малък, ти трябваше да се сетиш.” Когато само едно от децата е набеждавано за всичко, другото постоянно е в ролята на жертва, от която роля манипулира. Или се карат само на детето, което удря. А това е просто неговият начин да решава проблемите. Ако на другото начинът му е да плаче, това съвсем не означава, че то винаги е онеправданото.
Опитайте с тези препоръки, но ако отново се наблюдава желание за самонараняване в детето ви или  желание да наранява друго дете, то незабавно потърсете помощта на психолог.
02.04.2012г.

Здравейте!
Казвам се Боряна .......... на 32г. от 4 години съм безработна сивото ежедневие ме убива мъжът ми замина на работа в Англия за 6 месеца дъщеря ми ще бъде първи клас на есен гледах баба ми на легло 3 месеца много ми дойде всичко с нищо не ми се захваща все ще сбъркам в (кулинарията) общувам с хората но се вижда отдалече колко съм депресирана и още повече се затварям в себе си живея с свекър и свекърва те са особени хора и не мога да живея с тях май с никого не мога да живея а и сама не ми се живее незнам какво да правя може ли да ми се помогне изпитвам гняв, злоба, агресивност когато годим при майка ми ме дразни защото пие аз се дразня.

23.03.2012г.
etimova
Здравейте, Боряна.
Вероятно малко сте загърбила социалния си живот и в комбинация на трудностите, които са ви съпътствали през последно време се е натрупало у вас негативно състояние. Липсата на съпруга ви, живота с неговите роднини, грижите за болната ви баба - всичко това ви е извадило извън строя. Когато изпитваме нетърпимост към всичко и всички, това е знак, че "резервоара" ни за справяне с трудностите се е изчерпал. Крайно време е да обърнете внимание на себе си. Започнете да се виждате с приятели, с които да се забавлявате / дори за един час в седмицата/. Под забавления имам предвид да отидете на кино, на фризьор или козметик, да си напазарувате малко пролетни дрехи / дори да е само една нова блузка или панталон/. Отделяйте поне един час на два-три дни само за вас. Дори ако искате за да прочетете от любимата си книга или нещо което обичате да правите, а отдавна не сте.  Събирайте се с приятели, с които можете да се посмеете, а не такива, които да ви засипват с ежедневните си злободневни проблеми. Вземете детето и го водете в парка, играйте заедно на някакви игри, забавлявайте се заедно само двете. Обръщайте по-малко внимание на забележките на свекървата. Когато се разгневите на роднина - просто излезте на въздух, идете в парка и мечтайте за нещо хубаво. Междувременно се поогледайте за работа, ако сега няма поизчакайте, но не спирайте да търсите. Ангажираният човек по-малко се отдава на дребните ежедневни тревоги / просто защото няма време/. Акцентирайте върху факта да осигурите развлечение на вас двете с дъщеря ви. Спрете да угодничите на всички. Чувайте се по-често със съпруга. А може и той да потърси работа за вас там при него. Може да помислите да се изтеглите с дъщеря ви там, за да сте заедно. Имате доста варианти. Просто се събудете от зимния сън и помислете какво точно ви се иска да направите, за да се чувствате добре. След това започнете полека, полека да реализирате мечтите.

26.03.2012г.


Здравейте, интересува ме в каква посока работите с пациентите си-в конкретния случай ме интересуват индивидуални разговори от лично естество. Досега не съм опирала до услугите на психолог, мисля, че и сега мога да се справя, но считам, че ще е полезно да разговарям със професионалист. Млада съм, скоро ще навърша двадесет години и ми се иска малката ми възраст по някакъв начин да не омаловажава проблема ми. Иначе казано, интересува ме как работите, къде и по какъв начин се извършват срещите. Подчертавам, че се интересувам от индивидуални разговори и не искам да приемам каквито и да е лекарствени субстанции. Също и какви са цените. Благодаря ви предварително за отделеното време.
etimova

Здравейте,
Посоката, в която работя с моите клиенти е строго индивидуална, именно поради уникалността на всеки човек, като личност и проблематика. Работя с възрастни и с деца. Практиката ме е научила, че човекът с неговия си проблем е важен независимо от възрастта. Дори и детето на 2 години с проблема например с новороденото си братче или сестриче не е за омаловажаване. Така, че уверявам Ви, подхождам изключително сериозно и отговорно към всеки човек, който се нуждае от помощта ми, независимо от възрастта, вероизповеданието, образованието или каквото и да е друго.
Работя само след предварително уговорена среща по телефона защото практикувам на два адреса и може да се получи разминаване ако няма уговорка.
Първоначалната среща е опознавателна с цел запознаване с проблема и част от личността Ви. Може да се наложи да направим диагностика (тестова), за проверка на емоционалното ви състояние. На същата тази първа среща уточняваме, дали се нуждаете от последващи виждания или не е необходимо. Цената на първата среща е 25лв. с продължителност между 60 и 90мин.
Искам да отбележа, че посоченото време е приблизително и дори и да се удължи сесията, не се заплаща повече. Важното за мен е НЕ да "звънне часовника" и ние да нямаме резултат, а да поработим до тогава, докато получим такъв.
В случай на допълнителни консултации, честотата им на провеждане зависи от всеки индивидуален случай! Стандартната такава е една сесия седмично с цена 20лв.!  В случай на нужда, честотата на сесиите може да бъде 2 и повече седмично тогава има още отстъпка от цената.Средната продължителност на терапията варира между 6-24 сесии. Когато е нужно, терапията може да продължи дългосрочно.


Гост 3735529 март 12
Здравейте моля Ви за съвет какво да правя. До преди месец имах 4-годишна връзка с мъж, който не ме ценеше достатъчно, осъзнах, че няма да се промени и го оставих. Той обаче не престава да ми звъни и да ме убеждава че се е променил и че не може без мен. Не му вярвам защото доста пъти съм му давала шанс. Има обаче друг мъж, който се появи от две седмици в живота ми, той е добър, сериозен и мил. Искам да бъда с него и ми е добре с него, но проблемът е, че бившият ми не спира да ме търси, надява се да се върна у тях и не знам как да го откажа от мен. Страх ме е да му кажа за новата ми връзка, защото ще го нараня много и не знам какво може да ми направи, понеже е доста агресивен-това е една от причините да го оставя. Проблемът е и, че сме в един град и в скоро време ще разбере. Новото ми гадже знае всичко, не го лъжа, но какво да правя с бившия ми като не иска да ме остави и таи надежди за нас.
etimova30 март 12
Здравейте, Гост 37355. Когато човек е имал връзка дълго време с някой раздялата винаги е болезнена за една от страните. Но защо да бъдете насила с човек, който вече не обичате или непрекъснато ви наранява? Да кажеш на човека, който те обича, че вече не изпитваш същото към него е много трудно, а за някои направо непосилно.
И все пак по-добре да бъдете искрена, отколкото да заблуждавате партньора си и да натоварвате себе си.
Трябва много внимателно, дистанцирано и категорично да се опитате да обясните на партньора си, че чувствата ви вече не са същите. Харесвате го, но се явяват доста различия в характерите ви и този факт е "охладил" вашите чувства. Може нещо в друг вариант да използвате, но основната идея е да бъдете искрена и категорична. Разбира се всичко това са клишета, които всеки знае и не му е приятно да чуе, но в контекст, именно това е вашата истина. Дори и да реагира бурно и да Ви обсипе с обидни реплики, в крайна сметка вие сте взела това решение, а с разговора само уведомявате културно партньора. Изчистете първо края на отношенията си с партньора, за да може спокойно да се насладите на новата връзка.
Успех!
etimova2 април 12
Здравейте Гост 36165,

Дъщеря Ви се намира в периода на средно детство.

Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.

Вече има достатъчно данни, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности.

В мотивите си детето през средното детство е все още твърде много свързано с възрастните. Например, то посещава музикална школа или кръжок заради това, че така иска майка му. Детето не цени особено съдържанието на нещата, които учи там, а това, че неговите занимания се харесват на майката или на някой друг от значимите възрастни.

В училище мотивацията за участие в учебни дейности също е персонифицирана. Обикновено детето върши нещата, за да спечели одобрението на учителя.

В III-IV клас се появяват устойчиви мотиви за заемане на по-добро място в детския колектив. В края на средното детство се открояват постоянни водачи в детските общности - класове, отбори, улични обединения. В началото на периода, обаче, приятелствата и лидерството са още твърде ситуативни.

У 11-12-годишните деца се извършва бърза преориентация на доминиращите за тях отношения от света на възрастните към света на връстниците. Тогава за детето става по-важно да се хареса на връстниците си, отколкото на възрастните.

Описах Ви една малка част от общата характеристика на периода, в който се намира дъщеря Ви с цел да разберете, че би следвало да срещнете възможно най-малки затруднения относно адаптацията на детето и приемане на преместването Ви, именно поради факта, че на тази възраст детето е все още много свързано с възрастните.

Съветвам Ви да не акцентирате върху причината за преместването / смяна на работата на бащата/, а по скоро върху положителните неща свързани с него. Факт е , че Варна е един прекрасен град, също толкова динамичен, като София. Нещо, което може да я ентусиазира е, че Варна е „морската столица“ или „лятната столица“ на България и тя ще има изключителната възможност да нарече свой дом, както столицата на България, така и морската ни столица. Освен това можете да й покажете изображения на града и да й разкажете малко за забележителностите и древната история на гр.Варна. Покажете й колко много места за развлечение ще има, наличието на елитни учебни заведения и колко много приятели ще намери в тях. Разкажете й как сте се забавлявали там, когато сте били деца и как там са останали най-добрите ви приятели от детството. Баба и дядо колко много ще се радват да е по-близко до тях, за да й угаждат по-често.

Акцентирайки върху положителните страни на преместването, определено ще събудите интереса на детето към новото място /дори и да даде вид на недоволна първоначално/.

Мисля, че ще успеете, определено ще намерите най-добрия мотив за да я убедите, именно защото това е „у дома“ и вие милеете за това място. А тя ще се чувства добре навсякъде, където и да е, след като е с обичащите я родители.

Ще се радвам да съм била полезна.

Успех!
vili9926 юли 12
zdraveite doktor etimova az sim na 13 godini momi4e i imam problem s nervite moite roditeli vse me prenebregvat vse mi se karat za ne6to noeto az vop6te ne sim vinovna iskam i az da sim kato drygite daca da se obli4am dobre az te da kakto mama i tatko iskat az poiskah da me zakarat pri psiholok no te pak ne bilo tam za lydi no ne e taka az vinagi kato mi vikat ve4no az pla4a vinagi i ponqkoga ne moga da se zdirja i vikam i si4ko tova mi se sibira po tqloto kajete mi kakavo da pravq molq vi .
etimova31 юли 12
Здравейте, разбирам притеснението ви, но не можем да работим по проблема ви без съгласието на родителите ви. Препоръчвам ви да говорите с училищния психолог или с някой от любимите ви учители.
КоментирайКоментирай

Здравейте,
моля ви за съвет. Имам син, който е ученик в първи клас. В началото на тази година се наложи да смени училището и оттогава има проблеми в новото училище. На децата им е трудно да го приемат, често го бият по време на междучасията и на занималнята.
Когато разговаряме с учителите, те казват, че има вина и в него, защото той дразни децата. Когато разговаряме вкъщи с него, и му казваме, че боя не е решение на проблемите, и когато някой го дразни не бива да отговоря с бой, неговият отговор е, че всички така му отговарят на него, затова и той така прави.
Мисля, че имаме нужда от помощ, защото разговорите у дома явно не са достатъчни. Просто проблема е, че той не може да намери общ език с децата, казва, че няма приятели.
Моля за съвет, как да постъпим.

etimova

Здравейте г-жо, причините за нежелателните емоционални проблеми при децата могат да бъдат от различно естество. Като начало искам да кажа, че всяка една промяна при децата води до стрес. В случая преминаване от етапа на детската градинка към ученичеството е една важна и неизбежна промяна в живота на детето, с която трябва да се справи както мъника, така и родителите. Във Вашия случай имате още една промяна - преместването в друго училище - което от своя страна си е още един допълнителен стрес. Тогава адаптацията става по-трудна. В помощ могат да бъдат класният ръководител, който да проиграе с децата приемането на Вашето дете под форма на игра. Или в часа на класа, да отделят време и да поговорят кой с какво не приема новото дете и да намерят начини да му дадат шанс. Много вероятно е да има още причини, които са от различен характер и са основание Вашето дете да има проблем с адаптацията. Без да съм общувала с детето не мога да съм категорична, но искам да наблегна върху най-важното. Потърсете помощ от специалист, за да не се задълбочи проблема.


От Hrom:

Здравейте.

На 15 години съм. Често имам нещо като пристъпи на депресия. Имам много комплекси. Искам да намеря някой, който да ми помогне да преодолея част от тези проблеми. Ако може искам да си оредя среща с вас. Но проблема е там, че не искам родителите ми да узнаят да нашата среща(ако ще има такава). Това е така, защото майка ми никога не ме разбира и още от малка се научих да не и споделям. Надявам се да разберете какво имам предвид. Моля ако сте съгласна да се срещнете с мен моля пишете ми къде е вашия кабинет и кога сте свободна.


etimova
За Hrom:
Здравейте, разбирам притеснението ви, но не можем да работим по проблема без съгласието на вашите родителите. Препоръчвам ви да говорите с училищния психолог или с някой от любимите ви учители. Дано съм успяла да бъда полезна.

От Мария:

Здравейте д-р Тимова,

 Казвам се Мария и бих искала да Ви попитам дали можете да ми помогнете.Повече от 10 години имам този проблем,преди време беше малко под контрола ми но сега със всеки изминал ден все повече се влошавам.Не искам повече да живея по този начин.Проблемът ми е в това че след един инцидент със сетра ми аз получих страх да стоя сама.Където и да е,сама ли сам започвам панически страх и започвам да трепяра,да се задушавам.Напоследък започнах да получавам и сърцебиене а сам на 30 години.Ужасно е ...страх ме да отида дори сама до magazin,или пък някъде другаде.Моят съпруг е постоянно до мен когато може но не винаги е на разположение.Ние живеем в чужбина и той и аз ходим на работа.Решили сме да се приберем в бг към началото на декември и реших да потърся специализзирана помощ от вас.Бихте ли могли да ми помогнете?И ако е да,как точно и дали наистина ще има резултат?Сте чакам да ми пишете и веднага щом си дойда в бг сте свържа с вас за да се видим лично.

благодаря Ви предварително

 лек ден...

etimova
Здравейте Мария,
преди да ви дам информация, държа да уточним, че аз не съм лекар, а съм специалист психолог. Имам какво да кажа по повод Вашето емоционално и психологическо състояние. От няколко изречения за Вас в никакъв случай не мога да съм категорична за основния проблем, но определено имам няколко предположения. Така, както ми описвате симптомите си, те отговарят на състояние и на завишена тревожност и последващите от това соматични прояви. Не може да се определи точното Ви състояние без клинична психодиагностика. Хубаво е, че сте решила да обърнете сериозно внимание на проблема си за да не продължава да се задълбочава.

От ivon:

Здравейте, имам огромен проблем постоянно сам в депресия и стрес,всичко забравям и  това забравяне ми вреди много с околните,вече нямам желание за нищо а сам на 28 год.омъжена с две деца страшно зле се чувствам психически,моля да ми помогнете,надявам се да ми отговорите.Предварително ви благодаря.

etimova

Здравейте, ivon.

Стреса и напрежението са един от най-големите вредители за човешката психика. Всеки човек си има капацитет за справяне с тях и когато "депото" се препълни, тогава човек се чувства неспособен да се справи с проблемите. Хубаво е, че имате сила да потърсите помощ. Това е първата крачка към справяне.

Когато някой е депресиран до степен, в която се нуждае от професионална помощ, той изпитва повечето от следните симптоми:
1) Депресивно настроение през по-голямата част от деня и през повечето дни.
2) Подчертана липса на интерес или удоволствие от всички или повечето дейности.
3) Значителна загуба на тегло или значително напълняване без да се правят опити за това, както и намален или увеличен апетит.
4) Намален сън или прекалено много сън.
5) Физическо чувство на възбуда или мързеливост
6) Умора или липса на енергия.
7) Чувство на безполезност или прекомерна вина.
8) Трудност при концентрация.
9) Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Ако имате три или повече от тези симптоми, на всяка цена ползвайте услугата на специалист (психолог, личен лекар или психиатър)


От kalinka:

Здравейте имам страх от болести който след като забременях се трансформира в страх да не навредя на бебето. В седмия месец края съм и направих доста грешки. Сега чета за пренаталното възпитание и за белята която може би съм направила на по ранен етап когато натрапчивите мисли и пристъпи бяха доста силни въпроса ми е можете ли да ми помогнете да поправя лошото което съм му причинила имам още месец и нещо докато родя и започнах да му говоря защо съм постъпвала така. 

etimova

Здравейте kalinka, като начало трябва да се установи от колко време са страховете ви за болести и доколко са натрапчиви и присъстват в мислите Ви.

Това, което на първо място мога да обясня за страховете по време на бременност е, че те са доста.

По време на бременността в организма на жената настъпват колосални промени. Новото физиологическо състояние само по себе си предполага повишена тревожност. И това не е случайно. Така се задейства заложеният от природата механизъм, който предпазва бъдещата майка от вредни за нея и бебето действия. Но ако при някои жени притесненията носят епизиодичен характер, то други постоянно се терзаят от страхове и съмнения. Най-важното тук е да се формулира конкретния страх, който терзае майката, и да се открият причините за неговото възникване.

От момента, в който видим двете черти на теста за бременност, тревогата за детето става неотделима част от нашия живот. Въображението на майката има склонността да рисува невероятно ужасни картини. Това се дължи на огромната всеобятна майчина любов.

Страховете тук са неизчерпаемо множество, но основните са свързани със състоянието на бебчето по време на бременността, с възникването на травми по време на раждането, със здравето на детето. Освен това като допълнение са и притесненията да не навредим на бебчето и тревогите „ще бъдем ли добри родители“ и „как ще възпитаме децата си“.

За състоянието на бебчето в корема на мама разказват редовните ултразвукови изследвания. Колкото и неопитна да се чувствате помнете, че една здравомислеща майка не може да навреди на детето си. По време на бременността, си позволете да изпитвате различни емоции, да виждате различни страни от живота. Не се притеснявайте, че така ще навредите на бебето, защото всяко разнообразие помага за развитието на детето.

Вместо да четете в интернет за пренаталното развитие,  сега мислете как ще обзаведете детската стая, какви цветове ще използвате, как ще се казва бебето, какво ще Ви е необходимо за Ваше удобство и т.н.

Страхът е нещо естественно, особенно за бъдещата майка. Не се страхувайте от страховете си. Говорете за тях, споделяйте и ще видите, че разделения страх е два пъти по-малък. Опитайте се точно да дефинирате страховете си и да отделите причините за възникването им. Това ще ви помогне да разберете какво да ги правите. И ако не може да се справите самостоятелно, не се колебайте, а потърсете помощ. За да бъде бременността ви най-светлия период в живота ви!


От homer:

Здравейте, г-жо Тимова! Видях ви мейла от icp-bg.com.  Интересувам се каква е цената на сеанс при вас и еветуално със каква терапия и колко сеанса ще са небходими за лекуване на натрапливости?

etimova

Здравейте homer, цената на първата сесия е 25лв. с продължителност между 60 и 90 мин. На първата среща се запознаваме с проблема, правим  психодиагностика , за уточняване на симптоматиката, защото Вие предполагате натрапливости, а проблема може да е друг. На същата тази първата среща уточняваме дали ще се налагат последващи консултации  и ако се налагат, каква ще е честотата и цената им.


От glor:

Здравейте. Ще бъда кратка, защото така или иначе писмото не би имало същия ефект като разговора очи в очи. Аз съм почти на 19, винаги съм подтискала емоциите в себе си, главно заради баща ми, който често не е в настроение и не съм знаела как да се държа с него. Сега може би има някаква положителна промяна в него, не знам до кога, но така или иначе аз вече не мога да говоря с него, просто не мога, свикнала съм да си мълча и сега, дори когато се закача с мен, аз не реагирам. Майка ми, от друга страна, е по - емоционална и с нея също не мога да говоря, защото тя винаги реагира импулсивно. Например - казвам й "Знаеш ли какво стана днес?" (като съм имала предвид нещо хубаво), а тя ми отвръща: "Какво пак си направила?!" или "Кой е болен?". Винаги си мисли, че ще й съобщя нещо лошо. Имам и сестра, но това не е от значение сега. Имам конкретен въпрос - как да се справя с гнева?? Когато баща ми е около мен, честно казано не мога да го понасям, изпитвам ярост, заради всички психически травми, които ми е причинил с държанието си. Не мога да го гледам дори. Задушавам се, когато е край мен. Единственото нещо, което ме крепи вкъщи, са костенурките и рибките, за които се грижа, защото аз много, много обичам животните и тези грижи ме карат да се чувствам удовлетворена, както и обичта на животните към мен. Дори, когато вечеряме всички, на мен ми присяда. Не ми е комфортно вкъщи с тази нетърпимост и гняв, които съм изградила към семейството ми. Дано да не съм ви досадила. Моля ви, знам, че трябва да има някакви техники, с които да се справям с гнева, когато източникът му е край мен. Замислям се и за разговор с психолог. Нервите ми са страшно разбити, избухвам постоянно, във всякакви ситуации с различни хора. Трябва някак си да намеря душевен мир и да спра да позволявам някой или нещо да ми разстройва нервите. Благодаря предварително!

etimova

Здравейте glor, някои от често срещаните причини за появата на гнева са обидата, възмущението, неудовлетворението или раздразнението, измъчването или преследването, разочарованието или съжалението и възприеманите заплахи и опасности или накратко казано незадоволените очаквания.

Гневът е една от многото реакции, които могат да намерят проявление при конкретна ситуация в живота ни. Това означава, че ние сами правим избор по какъв начин точно да реагираме, дори и да не смятаме , че е така. Много важен момент е човек да разбере именно това, защото, ако можем да изберем гневната реакция, значи вместо нея можем да изберем да реагираме по друг начин.

Ако успеем да променим своята реакция – да проявим по-голямо разбиране към позицията на другия, тогава хората около нас ще започнат да реагират по изцяло нов начин на нашите думи и действия.

Ако все пак не можеш да се справиш сама, потърси помощ от психолог. След време, гнева ти може да стане разрушителен, ако не се научиш да го владееш сега.


Здравейте.
     Не знам как да започна това писмо, затова първо ще се представя. Казвам се …, на 15 години съм и съм от град …. Всъщност не става въпрос за мен, а за моя приятелка. Тя също е на 15 години. Познавам я от 4-ти клас и винаги е била весела, жизнена, непокорна, със собствено виждане и мнение за всичко. И така до преди 1 година, когато за пръв път сериозно се появи момче (нека го кръстим Алехандро) в живота й. Несподелена любов- сълзи, самокритикуване, мрачни мисли.. Алехандро беше 12 клас от нашето училище, но минала учебна година завърши. Уж го преодоля, но пак не е лесно, защото го вижда всеки Божи ден, тъй като той се записа в университета до тях; приятелката му е в нашето училище и те всеки ден след часовете се срещат.
     Но не е само това. Тази учебна година срещна друго момче също от нашето училище. Казваше ми, че има нещо, което я привлича към него. Но въпреки това, не искаше да направи крачка и да се запознаят. Причината беше, че той е приятел на Алехандро и си приличаха (по отличаващата рошава коса). Страхуваше се, че хората ще си помислят, че само заради това излиза с него и че ще й се смеят. Но не можа да устои. Запознаха се, той й все скайпа, телефона.. Показваше, че има интерес към нея. Цяла зимна ваканция излизаха заедно. Държаха се много освободено и непринудено. Постоянно се закачаха, смееха, "бъзикаха" . И така докато не дойде време за училище. Изведнъж часовете разговори се превърнаха в "здрасти" и "чао". Никакви среднощни смс-и, никакви чатове до 4 часа сутринта, никакви закачки, прегръдки.. Стана й ясно, че Алехандро има нещо общо. Но какво може да му е казал?? Отново се върна в фаза :(:(:(:(, но определено е по-зле. Може би е някакво разстойство, не знам. Постоянно яде сладко, оплаква се от живота си, не намира смисъл в него, хейтва всяко 2-ро нещо, държи се гадно дори с приятелите си, разплаква се често. Нещата, които преди са я карали да се чувства добре, вече не го правят. Казва "Омръзна ми, живота ми, всичко.. не намирам смисъл.. а няма причина. Всяка вечер си лягам с мисълта, че утре ще е нов, по- различен и щастлив ден и.. нищо." Тези думи и човек на 40 години не би трябвало да ги казва, а тя е на 15!!!
    Не знам какво да направя, как да я накарам да се отпусне, да не го мисли много, много и просто да се забавлява. Защото сами определяме живота си. Вярвам, че може да се промени и отново да бъде онова  безгрижно момиче, което познавах, но се загуби някъде по пътя.

     Предложих и идеята да се срещне с психолог. Мисля, че това може да й помогне, но тя не е сигурна. Какво мога да й кажа, за да я убедя поне да пробва?

etimova

Здравейте, това с което можете да помогнете на приятелката си е много разговори с разбиране от Ваша страна. Намерете си хоби, спортувайте,  радвайте се на това , което умеете да правите най-добре,  и нещата трябва да се наредят. Ако не успеете сами и решите да ползвате специалист, трябва да знаете, че сте непълнолетни и за да може специалистът  да работи с вас, трябва да има позволението на родителите Ви. Най-добре е човек сам да осъзнае, че има нужда от помощ. Няма как вие да убедите приятелката си да ползва психолог, ако самата тя не е готова на такава стъпка. Любовните терзания са проблем за много хора от различни възрасти, но е важно човек да подхожда много внимателно и разумно към промените, които му поднася живота.  


От slance:

Здр.измичва ме един единствен въпрос,Защо някои родители обещетяват едно си дете спрямо другото лично аз се чувствам в моето семейство като ненужен израстик.Аз сим на 35 и вече си имам свое сем. слава богу и свое дете но все още ми тежи когато виждам ,как родителите ми помагат на брат ми който си има свой личен бизнес печели слва богу добре а на мен ако случайно ми помогнат с пакет памперси за дете то то това го казват на всички познати.Поняко га се чувствам пезкрайно сама.Благодаря ви предварително

etimova

Здравейте госпожо, 

Изключително много хора си задават същият въпрос, като Вас.
Междуличностните и семейни взаимоотношения са един доста сложен процес.
Сложни са отношенията между децата в едно семейство, а още по сложни са отношенията на родителите към техните деца. Взаимоотношенията в семейството играят изключително важна роля в живота на всяко дете. Те са пръв образец на междуличностни отношения. И тъкмо заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители в семейна среда.
Значение има и разликата във възрастта на децата. Известно влияние оказва и това дали децата са от един пол. Ако се показват предпочитания към едното от децата другото израства, но рано или късно това би създало проблеми. Подсъзнателното съревнование за обичта и вниманието на родителите от страна на децата води до натрупването на стрес, които рано или късно дава своите отрицателни ефекти в поведението. Чувството на отхвърленост в детска  и последваща възраст оставя трайна следа в човешки живот и в по-късен етап се проявява в деструктивен поведенчески модел.

В повечето случаи родителите несъзнателно проявяват предпочитания към едното дете.

За съжаление отговора на вашия въпрос не може да се изчерпа с няколко изречения. Отговора лично при вас ще дойде тогава, когато погледнете от всички страни на проблема. Нужно е да се анализират доста неща в детството, и настоящето Ви за да си отговорите. Важно е само,  да разберете, че нямате вина, за това, което Ви се случва. Но определено ви уверявам, че на всички ваши въпроси има логични отговори. Друг е въпроса дали тези отговори ще Ви харесат. Препоръчвам Ви да ползвате услугите на психолог в няколко срещи. Заслужавате да получите спокойствие, за да може да живеете живота си щастливо и да възпитавате детето си без тревоги.

19.08.2010г.
Здравейте.
Намерих вашия и-мейл в интернет. На 15 години съм. Често имам нещо като пристапи на депресия. Имам много комплекси. Искам да намеря някой, който да ми помогне да преодолея част от тези проблеми. Ако може искам да си оредя среща с вас. Но както вече споменах съм на 15 (непълнолетна) и проблема е там, че не искам родителите ми да узнаят да нашата среща(ако ще има такава). Това е така, защото майка ми никога не ме разбира и още от малка се научих да не и споделям. Надявам се да разберете какво имам предвид. Моля ако сте съгласна да се срещнете с мен моля пишите ми каде е вашия кабинет и кога сте свободна.
20.08.2010г.
etimova
Здравейте, разбирам притеснението ви, но не можем да работим по проблема ви без съгласието на родителите ви. Препоръчвам ви да говорите с училищния психолог или с някой от любимите ви учители. Дано съм успяла да бъда полезна.

ИзпратиИзпращане ...
Уеб сайт в alle.bg